Приключи конкурсът за български кандидат в европейското състезание „Дърво с корен - 2014”. Гласуването по интернет отреди на чинара от с. Арчар, Видинско, честта да се бори за престижната награда в европейски контекст. Повече за това дърво ще научите, когато започне голямото международно гласуване на 1 февруари. А днес ви представяме победителя в съпътстващия, чисто български конкурс „Вековните дървета говорят”. Това е хилядолетен чинар от с. Белащица, Пловдивско, свидетел на бурни исторически събития и вдъхновител на големия български поет-символист Пенчо Славейков.

Поетът  обичал да се отбива да си почива в това село. Смята се, че под чинара е написал и безсмъртната си любовна поема „Неразделни”, нашепната му от вековното дърво, което поетът нарича„явор“. „Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.”, доверява авторът. Историята напомня тази на Ромео и Жулиета. Двама влюбени не могат да се вземат заради несъгласието на техните родители и предпочитат смъртта. Но  остават свързани и след нея, тъй като на гробовете им израстват „кичест Явор” и „стройна Калина”, вплели клоните си едни в друг. Защото, твръди поетът „за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла...”

Чинарът в с. Белащица Снимка: wikimapia.org

Възникването на селото е свързано с един от най-трагичните епизоди в българската история. През 1014 г. византийският император Василий ІІ, наречен българоубиец, разгромява в Беласица планина армията на българския цар Самуил и ослепява неговата 15-хилядна войска. Смята се, че византийският военачалник Никифор Ксифий,впоследствие управител на Филипополис, е довел и заселил тук част от ослепените Самуилови войни. Самото село носи името на лобната планина Беласица, претърпяло промяна като Белащица. Смята се още, че чинарът е бил пренесен тук от Беласица планина, където този вид е много разпространен и не е бил характерен за Пловдивската равнина. На колко ли драматични събития е било свидетел хилядолетното дърво? „Яворе, яворе, ако можеше да им разкажеш всичко онова, което си видял е чул през вековете, сили нямаше да имам, за да го опиша” – възкликва самият Пенчо Славейков.


Ослепените войни участват в съграждането и на манастира „Св. Георги” който е само на километър от селото, разказва още кметицата. Легендата гласи, че създавайки този величествен манастир, военачалникът Никифорос Ксифий е искал да изкупи вината си за ослепяването на Самуиловите войни. Съвсем близо до хилядолетното дърво има полуразрушена средновековна кула, чиято история още не знаем.Старият чинар,заедно с други вековни дървета около него, попада по-късно в чифлика наРустем бей с неговия пищен сарай и многоброен харем. Сградата е реституирана, но днес се руши. Вътре все още могат да се видят красивите фрески, изящните дърворезби.На колко ли още любопитни истории за този османски период, а и след него, е бил свидетел нашият чинар!

Полученото отличие за хилядолетния чинар в с. Белащица му дава право да ползва специализираните услуги на дендролог, който да определи с точност възрастта и здравето на хилядолетника.