След пет месеца мъчително чакане и постоянни протести срещу мудността на компетентните власти, четвърт милион индивидуални вложители и 6000 фирми най-после могат да си получат обратно вложените в рухналата Корпоративна банка и гарантирани от закона до 100 000 евро спестявания. 9 български банки започнаха в четвъртък организирано и безпроблемно да изплащат влоговете и само за ден върнаха на техните притежатели над 500 000 евро. Въпросът, който поставят сега икономическите експерти, е къде ще отиде огромният за мащабите на България финансов ресурс от 1.6 млрд. евро. Вярно е, че той няма да се излее от вече бившата банка веднага и наведнъж, защото срокът за разпореждане с възстановените пари е пет години. Но едва ли ще са много тези, които ще оставят замразени и без надзор авоарите си, дори и да нямат спешна нужда от тях. Има няколко възможности за взелите парите си от фалиралата банка благодарение на Фонда за гарантиране на банковите влогове и огромната финансова подкрепа, която му оказа държавата, попълвайки неговите резерви с цената на нов публичен дълг. Една възможност е възстановените пари да бъдат изтеглени в брой. Първите данни на банките, които обслужват вложителите на КТБ, сочат, че този вариант не се радва на голяма популярност и е предпочетен засега от едва около 1% от вложителите. Това вероятно от гледна точка на икономиката не е много добре, защото редица икономисти очакваха тези пари да излязат на пазара, да оживят потреблението в навечерието на коледните и новогодишни празници и да дадат толкова необходимия импулс на вялия бизнес. Втората възможност е парите да бъдат прехвърлени на влог в друга, заслужаваща повече доверие банка в страната. Изглежда че, точно към този сценарий се насочват повечето вложители. Това означава, че в банките в страната ще се влеят нови значителни количества пари, които само още повече ще укрепят финансовото им здраве, ще увеличат и без това огромната им ликвидност и ще стабилизират допълнително и без това намиращата се в цветущо състояние банкова система в страната. Тази свръхликвидност очевидно не радва кой знае колко кредитните институции и само ги кара да понижават лихвите по депозитите. От друга страна обаче пък и прекалено многото пари в банките ще ги принуди да свалят и лихвите по кредитите, за да има полза за тях от този привлечен ресурс. В крайна сметка тези пари пак ще отидат в икономиката.