България се нарежда на 22-о място сред 142 държави в класация на Световния икономически форум за равенството между мъжете и жените на работното място. Челните позиции са заети от скандинавските държави, а в дъното са Йемен, Пакистан, Чад и Сирия. Цифрите говорят още за липса на равнопоставеност в заплащането на труда на двата пола. Дамите у нас получават среден годишен доход малко над 13 000 долара, докато мъжкият портфейл е по-пълен – над 19 000 долара. Повече представителки на нежния пол (71 процента), отколкото мъже (55 на сто), завършват висше образование. Въпреки това в българския парламент едва 1/4 от депутатските скамейки се заемат от дами.
Що се отнася до света на бизнеса, там постигнатите резултати по отношение равенството на половете са още по-скромни. Едва около 14 процента е присъствието на дамите във висшите управителни органи на компаниите. По този показател България е близо до средното за европейските държави ниво (15 на сто). Това показват данните от анкетно проучване сред 100-те най-големи компании у нас, направено от Центъра за икономическо развитие. То е направено в рамките на проекта „Равенство във вземането на решения в икономиката”, финансиран от европейската програма ПРОГРЕС. Допитването е направено сред ръководителите на отделите по човешки ресурси и шефовете на компании. Според 52 на сто от тях, през последните три години се е увеличил броят на жените на управленски позиции. 90 на сто одобряват участието на нежния пол в ръководните структури на фирмите. Какви са обаче пречките пред жените да се изкачат по-нависоко в своята професионална кариера?
„Опитахме се да разберем дали липсата на квалификация е основният проблем за издигане на жените на такива позиции” – обяснява г-жа Бленика Джелепова от Центъра за икономическо развитие. „Имахме редица въпроси в изследването, свързани с интереса им към възможностите да получат квалификация, така че да бъдат конкурентни на пазара на труда. Получихме доста позитивни отговори, дори в някои случаи дамите са по-активни от мъжете в желанието си за квалификация. Това, което обаче над 70 процента от изпълнителните директори и шефове на човешки ресурси посочват като пречка, е трудното съчетаване на домакинските, родителските и служебните задължения. Липсата на достатъчно услуги, ниското заплащане, т.е. да не можеш да наемеш човек да гледа децата ти, докато градиш своята кариера, липсата на нагласа у част от по-старото поколение мъже да се включват активно в семейните задължения, очевидно са пречки. Надеждата ни е, че все повече млади хора приемат своите задължения като равностойни, т.е. и двамата партньори участват в домашните задължения.”
Кои са силните страни на слабия пол, които биха изиграли положителна роля и върху развитието на компанията?
„Редица изследвания извън България са доказали няколко неща – маркетинговият нюх на жените е значително по-висок и подобрява продажбите на търговските и производствени фирми. На мениджърско ниво, не на ниво управителни и надзорни съвети, има доказан по-нисък дял на корупционни практики сред жените. И не на последно място, това в някаква степен разчупва типично мъжката среда при вземането на решения, винаги има и друга гледна точка, а това е важно за политиката на фирмите.”
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците ни 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. 54% не намират промяна...
На 27 декември 2024 г. се навършват 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала , Ирак. Вследствие на експлозията загиват петима военнослужещи от първия български военен контингент , участвал в операцията за стабилизиране и..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен процес и насилствената смяна на имената им. Сред присъстващите на митинга бяха и представители на..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..