Скрити от любопитни погледи и достъпни за малцина подготвени пещерняци, подземните кухини крият разпалващи въображението тайни и множество непознати тъмнолюбиви обитатели. Страната ни се намира в район, богат не само на пещери, но и на много пещерни видове. В своята 85-годишна история родната спелеология е успяла да събере данни за около 6000 пещери и да изследва към 800 вида, населяващи подземното царство. Учените обаче са категорични, че то има още с какво да ни изненада. Това е и една от причините Асоциацията на спелеоклубовете в София да се заеме с проучването на карстовия район на община Годеч. Допреди 25 години той е бил труднодостъпна погранична зона, поради което липсват задълбочени изследвания на местната пещерна флора и фауна.

„Като се започне от Калотина и се свърши с Петрохан, цялата тази част от предпланините на Стара планина е много богата на пещери” – обяснява д-р Петър Берон, зоолог и председател на Българската федерация по спелеология. „Там са няколко от най-големите и дълбоки български пещери. Въпреки че много години се работи в тях, те не са напълно изследвани. Трябва да се направят нови електронни карти, тъй като са картирани преди 50 години по стари методи. Добре позната е фауната на десет пещери, но в проекта са включени 20 и вероятно ще се открият още по време на самите проучвания. В тях ще се залагат капани и примамки, чрез които се надяваме да открием нови непознати животни. Някои от подземните обитатели са много интересни, дори уникални. Има два ендемични подвида на бръмбарите светломразци. Има много интересни пещерни пиявици, както и малки рачета, които живеят в подземните води. Сред тях е и ендемичен вид, който се среща само там. Има неща, които са вече известни и много повече, които се очаква да открием.”

Мониторинг на прилепните колонии, изследване на гъбното разнообразие в пещерите са също част от изследователската дейност. Тя ще се осъществи в рамките на проекта „Невидимото богатство на подземния свят”, финансиран чрез Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. За работата на терен са привлечени 20 млади пещерняци, които ще преминат през специално обучение за събиране на биоспелеоложки проби, за мониторинг на пещеролюбивите прилепи и за картиране и снемане на данни в самите пещери. Събраната по време на теренните проучвания информация, заедно с наличната до момента, ще бъде обединена в електронна база данни. Предвижда се и издаването на специален атлас, който ще бъде на български и английски език. Д-р Берон обяснява, че е важно да се приеме Закон за пещерите, който отлежава още от 40-ото НС, за да се гарантира опазването на това невероятно природно богатство. Един от проблемите е неизяснената собственост на пещерите.

„Искаме да направим всички пещери в България публично-държавна собственост” – казва д-р Берон. „Това ще стане, когато този закон мине. С него ще бъдат регламентирани отговорностите, както на рейнджърите, които опазват защитените територии, така и на самите общини. За щастие, пещерите не са сериозно увредени, но хората хвърлят в пропастите боклуци, умрели животни. Една от целите на проекта е да се обясни на местното население, че не трябва да го прави, защото е опасно. Боклуците не изчезват в долната земя безследно, а подземните води, които циркулират навсякъде, могат да излязат в други населени пунктове и да разнесат болести. Затова пещерите трябва да се поддържат в добър вид и местното население полека лека ще научи тези неща, защото предвиждаме много различни контакти на младите изследователи и местните хора, особено децата.”

В рамките на проекта ще бъдат организирани и акции за почистване на речните корита и пещерите в района, в които ще бъде привлечена местната общност. Събраната информация от пещерите в района на Годеч ще се използва като основа за разработването на образователни ателиета за най-малките. Те ще станат част от постоянната програма на детския музей в София, който предстои да отвори врати през лятото на 2015 г.