От януари до октомври т.г. са подадени близо 135 хиляди молби за убежище на територията на Европа, което е с 50 на сто повече от предходната година. Беше отчетен и силният миграционен натиск през последните две години в България. Това стана ясно от проведената в София международна конференция „Миграционни предизвикателства пред България като външна граница на ЕС“.

„Дългосрочната цел на правителството е създаване на единна миграционна структура и приемане на единен миграционен закон, който да обединява на национално ниво многото съществуващи в момента нормативни актове“, каза в интервю за Радио България Красимир Ципов – зам.-министър на вътрешните работи.

„В краткосрочен план правителството ще работи по актуализиране на приетата Стратегия за миграцията, убежището и интеграцията за периода 2011-2020 г., продължи той.  В много спешен порядък ще се възстанови работата на Националния съвет по миграционна политика, който бе закрит в началото на тази година от правителството на Пламен Орешарски без да бъдат представени аргументи. В кратки срокове, с промени в Закона за МВР, дирекция „Миграция“, която се занимава с административния контрол на чужденците, ще бъде отделена от ГД „Гранична полиция“ в отделно структурно звено на МВР“.

Краткосрочната перспектива налагала да се променят изцяло Законът за убежищата и бежанците и Законът за чужденците в България. Красимир Ципов е убеден, че са необходими спешни действия за хармонизиране на националната нормативна база с европейското законодателство чрез въвеждане на две евродирективи, транспонирани в пакет, с нов закон за убежищата и бежанците, приемане на изцяло нов закон за бежанците.

Според зам.-министъра на вътрешните работи, отслабваща системата за сигурност е практиката да се командироват полицейски служители от
вътрешността на страната по границата, защото се завишава криминогенната обстановка. Затова предстои числено да бъде увеличен съставът на ГД „Гранична полиция“.

„В момента МВР подготвя необходимата документация, за да бъде предложено на Министерски съвет изграждането на още 131 км от възпрепятстващото съоръжение на границата с Турция, продължи Красимир Ципов. – Надявам се в рамките на следващата година да напреднем в тези действия и да има някакъв резултат. Това възпрепятстващо съоръжение би било полезно, ако се използва в съвкупност с прилагането и на други политики. Една от тях, и то на европейско ниво, е връщането на бежанци. За съжаление, през последните две години, България не може да се похвали, че е постигнала сериозни резултати в тази посока“, каза зам.-министърът на вътрешните работи.

Според него, добрата основа от 2009-2013 г. не е била използвана по най-добрия начин при кризата със сирийските бежанци. 30-километровата ограда по границата с Турция е можела да бъде адекватна мярка, ако са били отделени пари от бюджета за т.нар доброволно връщане. България все още няма програми за тази дейност, която да бъде финансирана с държавни средства. Красимир Ципов е убеден, че след влизането в сила на Споразумението за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, която миналата година бе сключено между ЕС и Турция, миграционният натиск ще бъде намален. Не по-малко важен, според зам.-министъра, е диалогът с дипломатическите и консулски представителства на държави от региона на Северна Африка, защото има доста мигранти от тези държави. Ако те бъдат доброволно върнати в страните им по произход, ще се намали броя на желаещите да търсят убежище в нашата страна.