Една от основните реформи, ако въобще може де се използва този термин в конкретния случай, която властите предвиждат с националния бюджет за 2015 г., е намаляване на средствата за заплати на публичната администрация. Това щяло да позволи бюджетният дефицит да се вмести в разрешените от ЕС рамки на 3% от БВП.
В България работещите са малко над 3 млн. души, като около 25% от тях са в публичния сектор, т.е. получават заплатите си от държавния и местните общински бюджети. Това не е малко, но не е и кой знае какъв разход, като се има предвид, че средната заплата е около 450 евро месечно.
Според всички социолози, политици и икономисти, най-ценният капитал за всеки бизнес и за всяка обществена система са човешките ресурси. Защото толкова актуалният в момента в Европа и в България акцент върху интелигентния растеж е невъзможен без ума, уменията, търсенията, иновациите, труда на хората, на експертите, на администраторите. В конкретния случай на България всичко това изглежда още по-важно, тъй като страната е малка и бедна и единственото, с което разполага и може да се надява да развива успешно в глобалния свят, е природата и хората.
С бюджетните съкращения на заплатите на администрацията обаче се демонстрира явно пренебрежение към човешкия фактор, към неговата роля и място в съвременното общество. Няма как да се очаква управлението на страната, на отделните публични институции и структури да се подобри и усъвършенства със свиване на материалното стимулиране и мотивиране на работещите.
Парадоксално е, че заедно със съкращенията и орязването на заплатите на публичната администрация, българските власти полагат значителни усилия да убедят Брюксел колко важни са проблемите на човешкия капитал и колко държат на досегашната оперативна програма „Административен капацитет” и на тръгващата от догодина подобна „Добро управление”. Новата оперативна програма, която ще действа от 2014 до 2020г., има за основен приоритет „Добро управление и достъп до качествени административни услуги”. Тя ще разполага с 500 млн. евро за финансирането на мерки за постигането на тази цел.
Излиза, че от една страна намаляваме средствата за персонал, от друга търсим финансова подкрепа от Брюксел за подобряване функционирането на публичната администрация.
Това явно противоречие и отрицателните резултати, които могат да се очакват от новите рестриктивни мерки срещу персонала в обществената администрация, не остават незабелязани дори от страна на някои министри в сегашното правителство, не са подминати и от синдикатите, които твърдо се обявиха против тях.
Любопитен и показателен факт за непоследователността на държавната политика в областта на доходите е, че малко преди да решат да намалят заплатите в публичния сектор, депутатите сами си вдигнаха своите и така сега базовото им възнаграждение надхвърля 1300 евро месечно.
Вицепремиерите и министри на транспорта Гроздан Караджов и Александър Николоски подписаха в Гюешево Споразумение за начало на изграждане на жп тунел между България и Република Северна Македония. Съоръжението е част от транспортния коридор "Западни..
На 27 октомври в Брюксел се състоя първото заседание на Акцията CA-24150 "Ценности в турбулентни времена: навигиране в социалните промени и предизвикателства (VISTA)". Тя е част от програмата за Европейско сътрудничество в областта на науката и..
В брой 71 на предаването слушайте: Българските просветни средища на територията на САЩ и образованието, което те дават на децата на нашите сънародници – интервю с Меглена Любенова от Българския културно-образователен център "Св. Климент..
Прокопан е единственият жп тунел по линията Пловдив - Бургас. Това стана ясно при посещение на заместник-министъра на транспорта Любен Нанов, който се..
През лятото на 2014 г. фотографът Филип Базен и философката Кристиан Волер обхождат България, като изследват поредица от самозапалвания в страната..
Тазгодишният празник на бесарабските българи, който отбелязваме ежегодно на 29 октомври, прерасна в поредица събития, посветени на българската..