Броени дни преди рублата да падне с над 40 процента спрямо долара, президентът на Русия Владимир Путин и председателят на „Газпром” Алексей Милер обявиха прекратяването на проекта „Южен поток”. Като причина беше посоченo спирането на проекта у нас. Не с България обаче спореше Русия относно „Южен поток”, а с ЕК.

Според енергийния експерт Илиян Василев, който е и бивш посланик на България в Русия, реалната причина за спиране на проекта е именно в несъответствието му със европейското законодателство:

„Банковият консорциум, който трябваше да финансира 75 процента от стойността на проекта, е отказал осигуряването на финансирането, докато несъответствията с европейското законодателство на „Южен поток” не бъдат изчистени. Очевидно има много фактори, които са дали на ръководството на Русия и на „Газпром” ясното съзнание, че проектът е невъзможен.”

Официалното признаване на тази причина от руската страна е почти немислимо, защото би накърнило репутацията на „Газпром”. От друга страна, запазване на мълчание не е възможно, тъй като неизпълнението на ангажиментите към подизпълнителите и изоставането от план-графика, ще подскаже на професионалните среди и медиите, че проектът не се реализира. Поради тези причини, Русия избира друга стратегия. Според Илиян Василев:

„Другият вариант е да се търси начин за продължение на „Южен поток” през Турция или друга държава, по който да се остави усещането в участниците, че са загубили нещо. По такъв начин доскорошните партньори в „Южен поток” ще бъдат ангажирани с изчисление на виртуални загуби, ползи и съответно – да оказват натиск върху ЕК. За какво точно – не е ясно, защото не може проектът да се реализира в този си вид, а медиите и обществеността да се занимават с пренасочването на този проект към Турция, което остава на равнището на идейна концепция. За това говори и Меморандумът за разбирателство, който е подписан. Няма подписано окончателно споразумение, нито ясни параметри. Това е просто намерение за бъдещи преговори.”

Макар че „Газпром” не се съгласи да допусне други доставчици до тръбите на „Южен поток”, подновяването на проекта през Турция беше посрещнато доста хладно от турския министър на енергетиката Тенер Йелдъз, който обяви, че няма споразумение. Илиян Василев коментира изненадващия ход на руската страна:

„Идеята на руския държавен глава да ангажира като стратегически партньор Турция, в специално избран момент на конфронтация със Запада, по проекта „Южен поток”, е твърде рисковано начинание. Турция има претенции за самостоятелна тежест, която произтича от способността й да бъде посредник, поне в енергийната сигурност, на неруски газ, който да стигне Европа. (…) Обявеното в Анкара послание от Владимир Путин и от председателя на „Газпром” Алексей Милер, не вещае нищо добро за пазарните позиции на компанията. До този момент „Газпром” е в ролята на заварен приоритетен партньор и доставчик на газ на голяма част от европейския пазар, поне на тази част, която се снабдява през Украйна. Ако се оттегли на един неясен хъб в Турция, дори това да остане намерение и да не се трансформира в проект, изпраща сигнал на неувереност, несигурност и форсира усилията на ЕК и на всички страни да намерят алтернатива на „Газпром”, при това почти „във военновременен режим”.”

Прекратяването на „Южен поток” отваря много възможности за България, с които не само може да се компенсират евентуални загуби на приходи по строящия се транзит, но и да реализира една много по-балансирана енергийна политика. Включително – и добив и проучване на нефт и газ.

„Балансираната енергийна политика в допълнение с увеличената свързаност по линия на интерконект и магистралните газопроводи и газохранилища, изграждането на газова борса и нейното интегриране с другите водещи борси. Всичко, което може да изпълни със съдържание темата Европейски енергиен съюз дава една много ясна, широка и дългосрочна перспектива, ориентирането по която, ще ни изведе не само на по-добър бряг, но и на такъв, на който няма да даваме всяка година 5 млрд. лева, които да напускат страната”, коментира още Василев.