Мнозинството българи са изключително положително настроени към Европейския съюз, твърдят всички социологически изследвания. И това в голяма степен се дължи на представата, която имат те за него – нещо като богат чичо, който раздава от Брюксел на добрите деца подаръци под формата на субсидии. А този богат чичо е много важен за бедните българи, тъй като те изключително много разчитат на неговите пари, за да подобрят условията си на живот, тъй като всекидневно са убеждавани, че пари българската държава няма. Тази представа, естествено, не е вярна и това се потвърждава от фактите, а и от самия ЕС, който се опитва по всякакъв начин да убеди българите, че не той е благодетелят, който ще реши техните проблеми, преодоляването на които зависи преди всичко от самите тях. В най-добрия случай Брюксел би могъл да стимулира и подпомогне в някаква степен реализирането на програмите, проектите и плановете за подобряване на живота в България в името на европейската кохезия и солидарност.

В края на миналата година, последната от програмния и финансов период 2007-2014 г. на Евросъюза, българското правителство направи равносметка на изпълнението на оперативните програми и усвояването на финансовите средства, отпуснати на страната от Брюксел за този период от седем години. От общо 9,3 млрд. евро, предназначени за страната, тя е успяла да усвои до края на миналата година 67%. Страната има правото да продължи да се финансира от фондовете по предходния период и през тази година, така че шансовете да успее да увеличи този процент не са малки. Като се има предвид обаче, че остават неизползвани 1/3 от парите и те трябва да се изплатят само за дванайсет месеца, силно критикуваният административен капацитет на страната може да се окаже фатална бариера и значителни фондове да останат в касите на Евросъюза. Това например се случи миналата година, когато поради пропуски от българска страна бяха замразени две от седемте оперативни програми и по тях страната не получи и едно евро. Така или иначе целта е тази година да бъдат сертифицирани, т.е. одобрени от Брюксел, субсидии на обща стойност почти 2,5 млрд. евро. Според експертни прогнози, от тази сума България няма да успее да усвои минимум 86 млн. евро по три европрограми.

Толкова важни ли са наистина европейските фондове за България? Мненията са противоречиви и доста се спори по реалните ползи от инвестициите с тези финансови средства. Факт е, че 2/3 от публичните инвестиции в България се осъществяват с европейско финансиране поради недостиг на собствен финансов ресурс. Факт е обаче също така, че за 8 години България е имала възможността да получи малко повече от 9 млрд. евро субсидии при БВП за този период от около 250 млрд. евро, което прави по-малко от 4% от общия за този период БВП. Не трябва освен това да се забравя, че България, макар и нетен бенефициент и получател на пропорционално най-много евросредства на глава от населението, също плаща своята вноска в бюджета на ЕС и за тези осем години тя е внесла в касите на общността над 3 млрд. евро. Очевидно е при това положение, че Брюксел е прав, когато настоява, че не е никакъв богат чичо, раздаващ подаръци, нито може и трябва той да решава чисто българските проблеми. Напълно уместно в този контекст звучат думите на вицепремиера Меглена Кунева, която подчертава, че Брюксел дава само инструменти, а не магическа пръчка за решаване на вътрешните проблеми. Но за много българи Евросъюзът е, с основание или не, единствената надежда и пример, че един ден нещата и животът в страната могат и ще се подобрят.