Липсата на препитание, семеен конфликт или жилищна измама са най-честите причини, поради които хора в България остават без дом. Нерядко могат да бъдат видени, нарамили цялото си налично „богатство”, да бродят по столичните улици, да търсят „ценни находки” в кофите за боклук или просто да седят свити върху кашон в някой ъгъл. Немалка част от тях са от провинцията, дошли в големия град с надеждата да намерят по-добър живот. „За съжаление тенденцията е все повече млади хора също да остават на улицата”, коментира Мина Владимирова, директор „Социални дейности” към Столична община. Оказва се, че никой не е застрахован от подобна трагедия, защото сред бездомниците има и немалко висшисти. Такъв е случаят и с 74-годишен мъж, който заварихме в мразовитата утрин свит на земята, недалеч от кризисен център за настаняване на бездомни. „Няма да ви кажа кой съм, защото съм известен. Цял живот съм работил в областта на културата”, повдига все пак той леко завесата на личния си живот. Какво се случва с тези хора в студа, сковал страната ни?

В момента на територията на София работят два кризисни центъра за настаняване на бездомни хора, с общ капацитет 170 места. Финансират се от бюджета на общината и целта е в най-студените зимни вечери да приютят бездомните столичани. Освен подслон, те получават топла храна, дрехи и при необходимост консултация със социален работник и психолог. Общинските болници също откликват и се грижат за бездомните със здравословни проблеми. „Кризисните центрове се разкриха, защото настаняването в тях е много бързо и без усложнени процедури. Достатъчно е лицето, което е останало на улицата, да предостави документ за самоличност” – обяснява г-жа Владимирова. В тях престоят е от 18 часа до 10 часа на следващия ден, след което хората отново се озовават навън. „Живея при -20 градуса. Здрав съм, издържам на студ”, споделя възрастният мъж. Разказва още, че е кореняк софиянец, пенсионер. Пенсията обаче е малка и трудно оцелява с нея. На въпроса няма ли близки, които да му помогнат, отговаря: „Всеки има грижи. Животът е суров”. Вече няколко месеца е без покрив над главата и в зимните месеци търси спасение в кризисния център. За причините, докарали го до това положение, е лаконичен:

„Всеки сам си е виновен, не са ни виновни хората. Тук ми помагат, дават ми топла храна, хубави банички, чай, а вечерно време има къде да спя. Това е много хуманен център. Според възможностите, които имат, се справят прекрасно, но не е леко и на тях. Ресурсът им сигурно е малък и не могат да се разпрострат на широко.”

Освен че хората идват сами да търсят помощ, към общината има и мобилни екипи, които в най-студените зимни дни обикалят столичните улици. „Немалка част от бездомните са приели улицата като свой дом и често отказват настаняване в центъра”, казва г-жа Владимирова. В такива случаи екипите им предоставят топъл чай, храна и ги консултират за различните възможности да получат подкрепа. През изминалата зима помощ са потърсили 500 бездомни.

„Голяма част от тях бяха настанени в други социални услуги, т.е. в центрове за временно настаняване, домове за възрастни хора или за хора с увреждания” – казва Мина Владимирова. „През този зимен период сме регистрирали около 350 бездомни лица. Надяваме се с наша подкрепа да получат подходящата за тях социална услуга или да намерят работа и сами да се върнат към нормалния начин на живот. Разкрихме и кухня за бедни – за социално слаби и за хора в неравностойно положение. С помощта на дарители 1350 човека, в това число и бездомни, получават ежедневно топъл обяд през работните дни. Отделно с подкрепата на фондация „Мисия без граници” всеки ден се раздават 200 порции безплатен обяд за бездомни на територията на София. Столична община използва различни инструменти, с които да подкрепи хората в нужда.”

74-годишният мъж също се е възползвал от възможността да бъде настанен в дом за възрастни и е подал документи. Въпреки това не е оптимист: „Много тромава работа. Докато ви настанят, ще си умрете”, заключава той.