Европейските гени преобладават в профила на съвременния българин – това са изводите от приключилото неотдавна мащабно изследване на наши и чужди учени, които за пореден път обориха разпространената теория, че населението на територията на днешна България е с тюркски произход. Оказва се, че тюркските ни гени са едва 1,5 процента и че всъщност във вените ни кипи гореща европейска кръв.
Тюрки или европейци, последно какви сме? Че нашите предци, прабългарите, произхождат от земите на древна Азия е всеизвестно. Въпросът е от коя част на континента са дошли? У нас, въз основа на задълбочени проучвания, напоследък се утвърждава хипотезата, че дедите ни са дошли не от Алтай и областите на север от Кавказ, населявани от хуни и тюрко-алтайски племена, а от днешен Иран и планината Памир с преобладаващо индоевропейско население. През VII век те се установяват на територията на днешна България и се смесват с местното население от траки и славяни, забърквайки неразгадаем генетичен коктейл. В подкрепа на теорията за европейския ни произход са и резултатите от последното, най-мащабно до момента, проучване на водещи наши генетици, антрополози, микробиолози, съвместно с техни колеги от университета в Павия, Италия. Учените са единодушни – съвременният българин е най-близък до населението на Северна Гърция и Средна Италия. С македонците имаме идентични гени. В съседна Сърбия не са правени подобни изследвания, затова няма конкретни данни доколко народите ни са близки. В същото време генетично сме отдалечени от белоруси и руснаци, които при соца ни бяха представяни като нашите най-близки, кръвни славянски братя.
„Хората може да имат близост в езика, но да нямат генетични сходства” – каза академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН. „Българите са отдалечени от някои славянски популации като руската, словенската, чешката и словашката и още повече от населението в Скандинавия и с германоезичните народи. Но пък се оказахме близки по митохондриална ДНК до жителите на Северна Гърция, Хърватия и Италия. В същото време имаме минимална, под 1,5 процента т.нар. алтайо-монголска генетична характеристика с тюркоезичните народи в Средна Азия.”
Заключението е, че българите притежаваме, както средиземноморски корени покрай траките, населявали земите ни от дълбока древност, така и източно влияние, но не тюркско, а индоевропейско, свързано с присъствието на прабългарите и славяните. И още един любопитен щрих към изследването: оказва се, че петвековното Османско иго не се е отразило на генетичната ни характеристика. Как така?
„По-скоро е имало преход на българска кръв към турската популация чрез еничарството и отвличането на девойки, а не обратното!” – твърди акад. Ангел Гълъбов. „Българският народ не е допуснал населението да се смесва с турците. Моралът в Средновековието е запазил чистотата на българската популация. Генетичните ни проучвания категорично показват, че съвременните българи са доста отдалечени от турците и че нямаме „генетични добавки” от робството.”
Учените говорят за един доста хомогенен профил на съвременния българин. Оказва се, че той не е нито хаотичен миш-маш от гени, оставени от всеки народ, прекосил хилядолетните ни земи, нито е с тюркски, хунски или славянски корени. Макар и славяноезични, ние сме по-близо до някои средиземноморски народи, отколкото до славяните, а във вените ни бушува европейска кръв. „И ДНК изследванията на материали от IX-X век, взети от гробници в региона, потвърждават тази теза” – каза в заключение акад. Ангел Гълъбов.
В неделя ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад, в западната част на Дунавската равнина – предимно от изток. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в София – около минус 6°, а максималните – между 4° и..
Ваксини срещу Covid-19 на стойност над 145 млн. лв. са били бракувани в периода 2022-2024 г. Това се разбира от отговор на депутатски въпрос на служебния здравен министър Галя Кондева. Става дума за повече от 5 млн. дози ваксини на седем компании,..
С историческа възстановка в столичния Северен парк беше отбелязана 147-ата годишнина от освобождението на София от османско владичество. 147 години от освобождението на София " Възстановката пресъздава трите битки при селата Саранци, Долни..
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..
Регионалната инспекция по околната среда и водите – София сигнализира сектор "Престъпления против дивата природа" към Главната дирекция "Национална..