Какво е доброто? Не е ли то понятие с много лица? Това, което е добро за едни, не се ли оказва зло за други? Вземете за пример диктаторите. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Не се ли мени понятието, което влагаме в думата „добро” през различните епохи, в представите на различните народи? Не! Доброто е универсално, е убедена нашата събеседничка.

Есенцията е: „И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях”, според Евангелието от Лука. Т.е. критерият е общочовешки, – споделя Елена. – В книгата си съм включила едно послание на небесния закрилник и покровител на българския народ Свети Иван Рилски към неговите ученици за доброто и как да го постигнем. Той съветва, че е необходимо до голяма степен да се отървем от зависимостта към парите и вещите. Защото зависимостта от тях провокира злите помисли у човека, подтиква го към злото.

Когато правиш добро другиму, ти всъщност правиш добро на себе си, защото добрият човек, който се отдава в полза на другите, без да иска, по този начин гради и личното си щастие, е убедена Елена Димитрова.

Покрай работата си тя е обиколила цяла България и много страни по света. Силно впечатление й прави срещата с туарегите в алжирска Сахара, за които добротата и любовта са на пиедестал. „Там е кацал със самолета си и Антоан дьо Сент-Екзюпери и, вероятно, в образа на Малкия Принц се съдържат елементи от душевността на местните хора. За тях няма материални ценности. За тях има любов към майката, любов между жената и мъжа, приятелство”, споделя впечатленията си г-жа Димитрова:

Но, колкото и да съм обикаляла по света, много обичам България. Тя има своя интересен и хубав аромат, когато става въпрос за духовността. Най-хубавите мисли за доброто, които са докоснали душата ми най-силно, съм записала по време на командировките ми из България, и най-вече – в малките села и градове, дочути от възрастни хора, събрали житейската мъдрост и познали радостта да жънеш, радостта да присъстваш на раждането на малкото конче. Интересно е, как народът ни възпира от злото чрез различни поверия и суеверия. Българите много обичат щъркелите и ги боготворят. Аз израснах в едно старозагорско село, където майка ми и баща ми бяха учители. Оттогава съм запомнила, че в никакъв случай не бива да се хвърля камък по щъркел, защото „ако убиеш щъркел, майка ти ще умре”. Така народът запазва животните, които са полезни – с този страх. Тук трябва да търсим мъдростта, пренасяна през вековете от българите, тяхното усещане за доброто.

Всеки ден четем по новините за убийства, все едно че това е нещо най-обикновено. Но това е велико зло, – продължава размислите си Елена Димитрова. – Мисля, че днес, повече от всякога, Великото Добро трябва да застане срещу Великото Зло. Различни религии, различни партии, - това е без значение. Всички ние сме хора на това земно кълбо.