Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По следите на непознатите корени

Снимка: архив

Да отпадне тайната на осиновяването! Зад това искане застават близо 1500 души, подписали до този момент петиция, разпространявана чрез интернет. Много повече обаче са хората, лишени от правото да знаят своя произход и биологични корени. Според действащото у нас законодателство осиновеният трудно получава достъп до информация. Това може да се случи само след позволение на съда, но за целта трябва да съществуват „важни обстоятелства”, които налагат разкриването на тайната на осиновяването. „Минимален е броят на хората, чийто иск е бил удовлетворен. Трябва едва ли не да си тежко болен, да се нуждаеш от трансплантация, за да отворят делото по осиновяване”, споделя Светлана. Самата тя е подала молба и вече девет месеца чака съдът да насрочи заседание. Защо е важно да стигнат до корените си?

„Искаме да сме наясно дали имаме наследствени болести. Това са елементарни човешки права. Освен това изпитваме страх от кръвосмешение. Не се знае ние или децата ни на кого ще попаднем. Светът е малък”, казва Светлана.

Националният омбудсман Константин Пенчев е подкрепил искането да отпадне тайната на осиновяването. Отправил е и препоръка към НС за промяна на закона. Засега обаче това остава „глас в пустиня”. Каква е ситуацията в останалите европейски държави?

„Повечето европейски държави след навършване на пълнолетие осигуряват достъп до произхода – казва Светлана. – Хубав пример е Румъния, с която се съревноваваме. Те имат закон за осиновяването, който задължава родителите да информират с помощта на специалисти децата още от най-ранна възраст, че са осиновени. Това е също част от нещата, за които настояваме. Не трябва да има повече лъжи и тайни. В Румъния осиновените, навършвайки 18 години, имат право на пълен достъп до информация и съответната оторизирана институция е задължена да им я предостави. Има начин законът да бъде така изпипан, че да защити всички страни – и осиновени, и осиновители, и биологични роднини.”

Поради многото законови спънки голяма част от хората тръгват като детективи по оскъдните следи от миналото, за да разкрият своя произход. Преди повече от две години трима души, между които и Светлана, създават Фейсбук страницата „Търсим се”, която има вече близо 14 000 последователи. Изграден е и специален сайт www.tursimse.com, който е регистър с над 2000 истории на хора, търсещи свои биологични роднини.

„Хората ни пишат с надежда и ни дават информация за себе си – разказва Светлана. – Ако осиновен търси помощта ни, той споделя данни около своето раждане, които знае – дата на раждане, месторождение, името, дадено от биологичния родител. Понякога дават и лична снимка, с надеждата да се намерят сходни черти с човека, когото търсят. На базата на това изготвяме публикация, която поместваме във Фейсбук страницата и в сайта „Търсим се”. И се надяваме колкото се може повече хора да споделят информацията, така че тя да стигне до някой, на когото би му говорила нещо или би разпознал лицето. В началото беше пустош, нямаше реакции. Но постепенно през последната година осиновени започнаха да намират родителите си и обратно. Ние се радваме, защото това става с помощта на хората, които реагират и са съпричастни в нашето търсене.”

За съжаление, не са много хората, за които търсенето завършва успешно, именно поради оскъдната информация. Освен осиновени и биологични майки, в ролята на детективи влизат братя и сестри, които са разбрали, че някога майка им е оставила дете за осиновяване. Най-активни са обаче осиновените. „Убедени сме, че има стотици майки, които следят нашите публикации. Поради предразсъдъците, които някога са ги накарали да оставят децата си и страха, че не са го споделили с новото си семейство, всичко продължава да бъде тайна”, коментира Светлана.

Васка Братанова е от хората, за които историята приключва с щастлив край. Преди няколко години случайно разбира, че е осиновена. „Лежах в болница за задържане на първото ми дете. Наложи са да ми прелеят кръв и така разбрах, че не отговарям на кръвната група на родителите ми”, споделя тя и признава, че изпаднала в шок:

„Самото чувство не мога да го опиша. Потъваш и не знаеш какво реално се случва с тебе. Защото се оказва, че хората, които са те отгледали, направили са абсолютно всичко за теб, не са биологичните ти родители. Започваш да си задаваш въпроси, да търсиш, да питаш.”

През януари миналата година Васка решава да се включи в „Търсим се”. „Не знаех какво да правя, откъде да започна, бях толкова неориентирана”, спомня си тя. Подава молба и до съда, но получава отказ. Така, след петмесечно търсене, с помощта на хората от Фейсбук, успява да стигне до биологичните си роднини. Установява, че майка й е починала през 2005 г., но има по-голям брат и по-малка сестра. Започва да ги търси в социалната мрежа. „Когато писах на сестра ми, тя се изплаши и помисли, че съм луда. Но след първоначалния шок се зарадва и призна, че винаги е искала да има по-голяма сестра”, разказва Васка. Сега тримата поддържат постоянна връзка по телефона и интернет, а на празници си гостуват.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Общината обнови столичен подлез с репродукции и послания за социални каузи

Подлезът на "Орлов мост", свързващ локалното платно на бул. "Цариградско шосе" с Борисовата градина, беше напълно преобразен и превърнат в модерно, светло и вдъхновяващо пространство с репродукции на картини на стара София.   В обновения подлез са..

публикувано на 27.12.24 в 15:36

Все още има населени места без ток заради сложната зимна обстановка

Заради падналия сняг остава усложнена обстановката в много населени места в страната. Част от общините Априлци, Троян, Тетевен, Ловеч, Самоков и София област все още нямат ток. В Ловешко екипите на "ЕРМ Запад" и на държавния Електроенергиен системен..

публикувано на 27.12.24 в 12:03

По следите на албанците в архитектурния резерват Арбанаси

Архитектурният резерват Арбанаси край Велико Търново е сред най-предпочитаните дестинации за туристите. Особено притегателни са средновековните манастири и църкви, една от които носи името "Рождество Христово". Арбанашките църкви са музейни обекти, служение..

публикувано на 27.12.24 в 07:10