Комисията по финансов надзор (КФН) представи на парламентарната комисия по бюджет и финанси откъслечни данни за нарушения в работата на пенсионните фондове и предложи промени в законовата рамка. Стана ясно, че тече проверка за пазарни манипулации на 9-те действащи пенсионно-осигурителни компании (ПОК). Проверката е мотивирана от сигнали, че някои пенсионни дружества извършват манипулация с активи, за да повишат доходността в края на месеца на управляваните от тях фондове. В началото на всеки месец, доходността на въпросните фондове спада значително спрямо края на предходния, а промяната не може да се обясни с пазара.

Изнесеният доклад от заместник-председателя на КФН Ангел Джалъзов, обобщи вече обсъждани предложения за законодателни промени. Те се налагат поради необходимост от усъвършенстване на нормативната рамка в съответствие с развитието на пазара, но все още не са оформени като законодателна инициатива. Планира се намаление с до 40% на таксата за управление, която получават фондовете от съответната пенсионно-осигурителна компания.

Според председателя на Българската асоциация дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Никола Абаджиев, браншът е съгласен за подобно намаление, но ако то е част от пакет промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които имат отношение към доходността на пенсионните фондове:

„А това е създаване на нови гаранционни механизми или т.нар. гаранционни фондове, въвеждането на мултифондовете, които дават възможност на гражданите да избират как да бъдат управлявани парите им, разписване на законови лостове за изплащане на първите пенсии от УПФ през 2023-та. Повече от 10 години, самите пенсионни фондове въпреки тези такси работеха на финансова загуба, но осигурените лица са получавали своята доходност без финансовата загуба да влияе на това. Искам да подчертая, че резултатът от инвестициите се разпределя по сметките на осигурените лица. ПОК не получават нищо. Те са отделни юридически лица от пенсионните фондове и получават възнаграждение за управлението, което на тези активи само под формата на такси – 1% инвестиционна такса управление върху нетните активи и 5% административна вноска върху всяка осигурителна вноска.”

Въпреки упреците, че пенсионните компании не са надеждни и че е по-добре осигурените да имат избор да преместят парите си в НОИ, по данни на КФН, не са регистрирани големи нарушения в сектора. През последните 4 години са влезли в сила само 21 наказателни постановления.

Ангел Джалъзов коментира, че: „Реалната доходност на пенсионните фондове от юли 2004 до декември 2014-а е минус 0,7 процента, а на годишна база – минус 0,16 процента”. След това направи уговорката, че методиката, по която КФН изчислява реалната доходност е остаряла и тепърва ще се приема нова такава.

Никола Абаджиев оспорва изнесените от КФН данни: Различни цифри се появяват и предлагат в публичното пространство. Едните се определят от 2004 до края на 2012-а, другите вземат 2010-а до 2014-а и т.н. Ние не приемаме тази разчети и считаме, че реалната доходност за пенсионните фондове е положителна за целия период, за който те действат от 2002-ра до 2014-а. Реалната доходност при УПФ е плюс 0,46 процента на годишна база, а средно претегляната – 5,56 процента за целия период 2002 -2014-а.”

Важно е да се уточни, че цитираните стойности за доходност дават обобщена информация за състоянието на бранша като цяло, но не са приложими към отделните фондове или партиди на граждани, защото не всички фондове са функционирали през въпросния период, а индивидуалните начисления зависят от срока, през който лицето е било осигурявано и от размера на осигуровките.