Като представители на най-мощната икономика в Европа мнението на германските инвеститори в България може да се приеме за лакмус за развитието на бизнес средата в страната. Техен своеобразен „говорител“ в България е Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Повод да говорим с главния управител на камарата д-р Митко Василев ни дава и скорошната церемония в Софийската опера, на която за единадесети път бяха наградени фирми, допринесли през последната година за развитието на българо-германските икономически отношения.
Наскоро на среща с правителството представителите на американските, френските и германските инвеститори в България имаха възможност наред със собствениците и висшия мениджмънт на водещите компании в България да чуят от първо лице какво ще се случва в държавата и Европейския съюз през новата година. Какво си казахте и какъв резултат може да се очаква от такива срещи?
Беше добре да чуем, какви намерения има правителството“ – смята Митко Василев. „От една такава среща обаче не може да очакваме да се случат кой знае какви неща и резултати, но е важно да се срещаме, да има диалогичност и чуваемост, особено в тази трудна ситуация, в която се намира България. Не говоря за някаква изолация, но имаме още много задачи да решаваме, защото някои неща тежат. Имам предвид и случая КТБ, и съдебната реформа и други реформи, които предстоят и които засягат цялото общество.
В традиционна анкета сред своите около 500 членове ГБИТК за първи път миналата година отбеляза остра критика към условията за чуждестранните инвеститори в България. На преден план отново бяха изтъкнати неработещата администрация, корупцията, правната система, недостатъчната прозрачност на обществените поръчки и т. н. Как се отразява на бизнес климата у нас близо двегодишната политическа и икономическа нестабилност на инвеститорския интерес?
Не се отразява добре. Ако вземем дори данните на БНБ, с които ние работим, за изминалата година отново се отчита отлив на немски инвестиции. Но не бива да гледаме само с негативизъм, защото България има и определено положителни страни: данъчната система, географското положение на страната, принадлежността към голямото семейство на ЕС и НАТО и, колкото и да не ни харесва, евтината работна ръка, което пък е атрактивно за чуждия инвеститор. Медалът винаги има две страни, важно да извлечем доброто, да се мобилизираме и да можем заедно да вървим напред. Иначе ни очаква сериозно изоставяне.
С приемането на България в ЕС инвестиционният бум като че ли отлетя. Еуфорията отмина, но този процес е естествен и очакван – като член на ЕС българският пазар е регулиран и предсказуем. И въпреки очертаващия се пореден отлив на германски инвестиции в страната, двустранният стокообмен бележи нов рекорд. Какво е обяснението?
Ние самите сме изненадани, защото следим развитието по месеци и установихме, че до октомври 2014 г. спрямо предходната година имаме нарастване, което значи, че на годишна база очакваме пореден рекорд. Стокообменът през 2013 г. достигна 5,3 млрд. евро, а за миналата година може би ще са около 5,6 млрд. евро, което е уникално. До сега не сме имали такъв ръст, но може би няма да се повтори положителното търговско салдо от 2013 г. Германия е световен шампион в износа и много малко страни по света имат положително търговско салдо. Но самият факт, че имаме отново прираст в търговията, че поставяме поредния рекорд, е нещо достойно за уважение и една много хубава тенденция. Надявам се, че резервите все още не са изчерпани. Това е нещо положително и то трябва да се отбелязва и да се казва, обяснява Митко Василев.
Снимки: ГБИТК
Във вторник , 22 октомври,рано сутринта около водните басейни и в низините ще има мъгли. През деня ще е предимно слънчево. Минималните температури ще са от минус 1° до 4°, в София 2°. Максималните ще са от 17° до 22°, в София – около 19°. В..
В „България днес“ на 21 октомври узнаваме защо з а филолога Лазо Нестори да си българин в Албания е гордост и висока чест, к оя е „българката на годината“ според наградите „Злата Мъгленска“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина за 2023..
Три български проекта в подкрепа на екологичния преход от общо 133 в ЕС ще бъдат финансирани от Еврокомисията, предаде кореспондентката на БНР в Брюксел Ангелина Пискова. Проектите са в сферите „Природа и биоразнообразие“, „Околна среда и ресурсна..
Има ръст на употребата на синтетични наркотици заради лесното им пренасяне и укриване, заяви Десислав Митев, началник на сектор в териториалната дирекция..
Въпросът дали Висш съдебен съвет с изтекъл мандат има правомощията да избира главен прокурор и председател на Върховния административен съд трябва да..
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров не смята, че има проблем в разполагането на измервателните станции за качеството на..