Тези дни в България се завърна част от 23-та антарктическа експедиция, водена от учения, полярен изследовател и председател на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. Този път част от експедицията бе и група опитни алпинисти – Николай Петков, Дойчин Боянов и Александър Шопов. Те се отправиха към остров Ливингстън с цел да изкачат и направят геодезически измервания на върховете от билото на планината Тангра, която се намира в близост до българската изследователска база „Свети Климент Охридски”. Ето какво разказва за свършеното от алпинистите проф. Христо Пимпирев:

„Трябваше да се изкачат „девствени” върхове на най-българската планина извън територията на България – Тангра. Проектът мина успешно. Въпреки много тежките атмосферни условия, бяха извършени премиерни изкачвания на няколко върха и измервания със специална GPS апаратура, предоставена от Военно-топографската служба на Българската армия. Така тези върхове ще могат да бъдат поставени на картата на света с точните им височини”, обобщи Христо Пимпирев.

Двукратният покорител на Еверест Николай Петков споделя, че това, което го е привлякло да се включи в експедицията, е възможността българи да бъдат не само автори на топонимията в дългата около 30 км планинска верига Тангра, но и изследователи на по-важните й върхове.

„За мен предизвикателството беше изкачването на Големия иглен връх. Впечатли ме това, че именно този връх е един от първите, забелязани на остров Ливингстън през 18 век от мореплавателите, които дават и името му. А то е избрано неслучайно. Големият иглен връх представлява впечатляваща снежно-ледена пирамида, изникваща направо от морето. И за наш късмет няколко века по-късно той все още не беше изкачен. Това се превърна в интересна цел за нас“, сподели Петков.

Изкачването на Големия иглен връх, по-нисък с около 10-20 м от най-високия връх на острова – Фризленд, или 1679 м и 49 см, става факт на 8 януари 2015 г. Освен там, по време на експедицията за първи път човешки крак стъпва на още два върха – Плана и София. Предизвикателствата по пътя на българските момчета са много – ледници, цепнатини и ледени гъби, но най-трудното препятствие се оказва лошото време. Ето какво разказа за изкачването на един от най-красивите върхове на острова – Лясковец, покорителят на Еверест без кислородна маска Дойчин Боянов:

„Там наистина се наложи в рамките на 40-50 м да има реално ледено катерене. Заледяването много ме впечатли с формите, образувани от влажния океански климат, ниските температури и ураганните ветрове, които действат на острова. Според учените, това е мястото на планетата с най-лош климат и аз съм готов да свидетелствам, че това наистина е така. През 30-те дни, които изкарахме на острова, имахме един следобед с хубаво време, който използвахме за изкачване на главното било, след като с много усилия и кураж успяхме да пробием 1300 метра плътна облачност, над която имаше ясно и слънчево време.”

„Сякаш се показахме от преизподнята на ада и попаднахме в една фантастична приказка с отблясъците на залеза”, допълва впечатленията Николай Петков. Алпинистите отбелязват, че голяма роля за успеха на тяхната мисия изиграва осведомяващият ги за прогнозата за времето метеоролог на испанската експедиция на острова – Фаусто, който дори емоционално се посвещава на каузата им. Боянов и Петков с учудване отбелязват, че в 21 век, въпреки възможностите за сателитно заснемане, на картата на Антарктида има все още бели петна, а и дори очертанията на бреговете на остров Ливингстън на картата са грешни. „Това е последният континент, неизучен достатъчно. България е там, има своя полярна база. Наше задължение е да направим подробна карта на този остров и да запълним белите петна на Антарктида”, споделя проф. Христо Пимпирев, който с крехкия бюджет от 175 хиляди евро, привличане на спонсори и невероятни комбинации успява ежегодно да организира успешни български научни експедиции до ледовития континент. 

Снимки: Български антарктически институт