Как Никсън вдъхнови производството на шунка в България? Как се ражда безалкохолната напитка „Алтай“, българската сродница на „Кока-кола“? Кои са кулинарните шлагери, които нон-стоп се въртят в соц ресторантите? Защо по онова време в София има повече заведения на глава от населението отколкото в Ню Йорк през 2014? Има ли пропагандна завеса в света на кулинарията?
Отговори на тези любопитни въпроси дава книгата „Соц гурме“ – един по-нестандартен поглед към живота у нас по време на Желязната завеса. Автор е Албена Шкодрова, която години наред е политически журналист. В един момент девалвацията на родната политика я кара да обърне курса и да се насочи към писането на пътеписи, което по думите й носи по-голямо удоволствие. При пътуванията често ми се струваха най-интересни сюжетите за храна и те се превърнаха в акцент на пътеписите, разказва Албена за решението да се посвети на вкусната тематика. „Соц гурме“ е резултат от задълбочено проучване на архиви и документи, някои от които доскоро засекретени, както и от разказаните спомени на близо 80 души. Без преднамерен сарказъм, но с приятно чувство за хумор, книгата ни връща във времето на „Кореком“, на магазините с празни рафтове и на масовото затваряне на зимнина в градски условия. Тогавашната родна кухня не се различава драматично от съвременната, твърди авторката. Репертоарът от предпочитани домашни ястия е все така актуален: телешко варено, супа топчета, кюфтета…Огромната разлика е в избора.
Ограниченият избор в сравнение с изобилието днес, което се дължи не само на достъпа до несравнимо по-голямо разнообразие от продукти, но и отварянето към други хранителни култури – пояснява Албена. – България беше изключително нелюбопитна към чуждестранните кухни. Имаме много заемки от турската и от гръцката от времето на Османската империя, но сме ги възприемали като нещо наше. Едва след 1989 г. започва културното отваряне към други кухни. Освен това технологично всичко се е променило. Съвременните кухненски уреди позволяват повече възможности да се експериментира, достъпът до рецепти чрез интернет, всичко това създава огромна разлика между тогава и днес.
Пропагандната завеса успява да възпре всеки полъх от западната кухня. С развитието на „Балкантурист“ едва си пробива път френската кулинарна традиция. Сравнително по-лесно, по обясними причини, руските рецепти намират място в менюто ни. Известният по онова време Руски клуб се е славел с изключително добро меню, предлагащо изкушения от рода на бадемов крем и специалитет „Телешка опашка“. На почит се е радвал и Клубът на журналиста, където работел прочут сладкар, придобил умения из Централна Европа. В проучванията си Албена Шкодрова стига и до извода, че по соц време България се е радвала на повече ресторанти на глава от населението от днешен Ню Йорк.
Причината е много последователна държавна политика от 1944 г. до средата на 80-те години на поощряване на общественото хранене и на създаване на много ресторанти – обяснява тя. – Целта била да са на достъпни цени и семействата да се хранят в тях, за да не се губи време в кухнята. Едно от първите решения, които МС на новата република взима, е да задължи частни предприятия, за които национализацията настъпва няколко години по-късно, да осигурят работнически столове. Системата на обществено хранене тръгва от тях, минава през опростяване на ресторантите в центъра на София, които не трябва да лъхат на буржоазия, а да са семпли и да изхранват маси народ. След това минава през „Балкантурист“, който развива своя школа и завършва последното десетилетие на периода със стремеж към по-луксозни ресторанти, но напълно недостъпни за обикновения българин.
Не липсват и куриозните случаи, на които Албена се натъква при проучванията си:
Ако се плъзнем по по-анекдотичната страна на нещата, имаше интересни казуси. Например един, който винаги разсмива хората, беше историята на първата индустриална шунка в България. Проф. Иван Байчев, който е работил тогава в месокомбината в Русе, разказва как американският президент Никсън вдъхновил производството на шунка в цяла Източна Европа и в България, включително. По време на предизборната си кампания обещал, ако бъде избран за президент, да осигури на американците два пъти дневно шунка. Цяла Източна Европа се втурва да я произвежда с надеждата да я продава на САЩ срещу дефицитната тогава конвертируема валута. Производството започва и у нас, но износът се проваля поради най-различни, характерни за тогава причини, като липса на ресурс за опаковки или желанието да се произведе всичко от чисто филе, което изправило русенския комбинат пред невъзможност да си осигури суровина в достатъчни количества. Постепенно американската страна се отказала от тези доставки, защото били нищожни за пазара им и не си стрували усилията. Така шунката, вече изработена, се оказва на българския пазар.
Патриарх Даниил оглави Рождественското празнично богослужение в столичния катедрален храм "Свети Александър Невски". В изпълнената с миряни патриаршеска катедрала, дошли да вземат молитвено участие в Божествената Света Литургия, Негово Светейшество..
Петдесетина жители на селата Крупник и Полена от община Симитли вечерта на Бъдни вечер замеряха с яйца клиентския център на "Електрохолд", съобщи БГНЕС. Протестът на жителите на двете села по думите им е заради липсата на електричество от няколко дни,..
Честито Рождество Христово, скъпи сънародници! На днешния голям християнски празник пожелавам всеки български дом да бъде изпълнен със здраве и благополучие. Това написа във фейсбук президентът Румен Радев. "Нека запазим частица от топлината на..
За днес беше планирано откриването на ски сезона на Витоша. Към момента обаче движението по пътищата на планината е невъзможно заради обилния сняг...
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..