Известният български правозащитник Йонко Грозев бе избран за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) с внушително мнозинство от членовете на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Този съд е правораздавателна институция, създадена с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е в сила за България от 7.09.1992 г.

Според Йонко Грозев често съдът в Страсбург се възприема като панацея. ЕСПЧ не може да правораздава по принцип и не може да прилага националното право. Той може само да прилага ограничен брой права, които са гарантирани по Конвенцията. Най-много са жалбите от страните от бившия СССР и Източна Европа. Често решенията се чакат много дълго. „Очевидно няма как един съд с 47 съдии да предостави правосъдие за целия район, който се простира от Владивосток до Рейкявик. Става въпрос за 800 млн. души, които са под юрисдикцията на този съд“, убеден е новият български съдия. Преди 5-6 години от България имаше огромен брой жалби към ЕСПЧ с очаквания извън пределите на неговите правомощия“, продължава Йонко Грозев.

„Очакванията са за това, той да преразгледа спорове по същество, които според жалбоподателите не са разгледани правилно от българските съдилища. Този съд защитава ограничен брой права като справедлив съдебен процес, или право на собственост. Много дела бяха повдигнати по отношения на реституцията. Дълги години имахме проблеми във връзка с изпълнения на съдебни решения. Аз самият съм работил по не малко дела свързани със свобода на изразяването. Не мисля, че свобода на изразяването когато и да било ще изчерпи своята актуалност. Виждаме, че такива въпроси възникват и през новите медии, през интернет. България безспорно има проблем със свобода на изразяването. Той не е в такава степен проблем на преследване – било по наказателен или граждански ред за изразяване на свобода на слово, той е проблем на финансиране на медиите. На практика основната заплаха на свободата на медиите в момента в България минава през собственост и контрол от страна на собственика върху редакционната политика. Това е слабото място, което за съжаление ние нямаме за сега все още добър отговор за това как можем да подобрим средата“.

”Друг проблем е изграждането на редакционна независимост в по-голяма степен от тази, която имаме в момента, – продължава Йонко Грозев. – Безспорно, собственикът може като цяло да определя някаква насоченост на медията, но свобода и разделение между икономическата и редакционната част във всички утвърдени демокрации има и това е нещото, върху което ние трябва да работим. В битността ми като правозащитник, съм мислил как бихме могли да поставим тези въпроси пред ЕСПЧ, така че да търсим от там някаква помощ и подобряване на средата. За съжаление трудно могат да бъдат поставени пред Европейския съд. Най-вече защото става въпрос за влияние, което не е публично, то не минава през формални решения и много трудно може да бъде оспорено по съдебен ред. Може да бъде оспорено по-скоро в класическите ситуации на санкциониране със слово, там където се търси отговорност или заради клевета, или заради разпространяване на информация. Ако се погледне практиката на Европейския съд има много често такива дела. Включително и отговорност за един нов въпрос на интернет изданията за публикации в коментарните форуми под тях. Пред голямата камера на Европейския съд ,има дело срещу Естония, в което се поставя този въпрос – отговаря ли издателят за нещо, което е публикувано от анонимен потребител, участник във форума, под текстове, които е публикувало съответното интернет издание. Първият отговор на този въпрос на Европейския съд беше пред нормален състав на съда беше, че такава отговорност е възможна без условия и без ограничения. Нещо, което според мен е доста проблемно, защото на практика това би затворило напълно тази възможност за допълнително участие на читатели в тези издания, тъй като при един такъв риск от отговорност, очевидно никой издател не би си позволил да има форум. Той ще трябва да го затвори веднага. В момента този въпрос стои пред Голямата камара на Европейския съд и това е пример за един ключово важен въпрос, който ще има отражение върху свободата на словото във всички страни на Съвета на Европа“.

Адвокат Йонко Грозев е завършил СУ „Климент Охридски“, през 1994 г. защитава магистърска степен по право в Харвардския университет, САЩ. От 1995 до 2005 е ръководител на правна програма на Български Хелзинкски комитет. За своята дейност през 2002 година получава Международна награда за защита на човешките права от Американската асоциация на юристите. През февруари 2013 г. Йонко Грозев пое защитата на момичетата от Pussy Riot. Руската пънк група беше подала официална жалба срещу Русия в ЕСПЧ.

„Не става въпрос за изразяване, което е насочено против религиозни права на другите, обяснява казуса Йонко Грозев. – Става въпрос за чисто политическо действие, което е в контекста на радикално действие от страна на главата на Руската православна църква и то е взимане на позиция в едни избори и подкрепяне на определен кандидат. Не става въпрос за въвличане на църквата в нещо, в което тя не е искала, нито за атака срещу чисто религиозни практики, обичаи ритуали на едно изповедание. Когато става въпрос за атака срещу чисто религиозните изразявания и практикуване на една религия, тогава практиката на Европейския съд е доста ограничителна по отношение на свободата на словото. Акцията на Pussy Riot е в контекста на избори. Тя е в отговор на конкретно твърдение от страна на главата на Руската православна църква, в подкрепа на кандидат за изборите. Дебатът е изцяло в полето на политическото и затова той предизвика такава реакция. Тъй като е по-лесно Pussy Riot да бъдат атакувани за неуважение към религията, цялостната атака по отношение на този видеоклип, разпространен в интернет, дойде в тази посока. Реалността, обаче, е друга. Делото е приключено, всички становища са представени, очаква се решение“, обяснява правозащитникът.