„Много ще се радвам, ако моите постижения бъдат подобрени, защото това ще означава, че се развиваме”. Това сподели в интервю за „Радио България“ Владимир Величков. Днес за мнозина името му звучи непознато, но експертите в биатлона още помнят успешните му участия по заснежените писти от 80-те години на миналия век.

Роденият през 1959 г. Величков навлиза в активния спорт като ученик в 6 клас, когато се записва в клуба по ски-бягане в родното му село Стамболово, Югозападна България, който функционира и до днес, а малко по-късно се пренасочва към биатлона. През февруари 1980 г. той и Юри Митев са първите български биатлонисти с участие в олимпиада – в Лейк Плесид, САЩ. Тогава обаче те се разминават със своите минути слава. Защо? Ето какво споделя Владимир Величков:

„Тогава функционално бях добре подготвен. В Лейк Плесид, обаче, беше много студено, а ние не бяхме подготвени много добре тактически - нямахме подходящи патрони. Нашите стреляха до минус 10 градуса, а там беше доста под тази температура. Понатрупахме много грешки в стрелбата и имахме слаби резултати“.

Само месец по-късно обаче двайсетгодишният Величков показва нивото си, като постига класирания, останали ненадминати до ден днешен в българския мъжки биатлон. В руския град Мурманск, в последния кръг на сезон 1979/1980, Величков заема престижното второ място в индивидуалния старт на 20 км, а на следващия ден печели и третото място в спринта на 10 км. „Това ми беше първа година при мъжете. След Олимпийските игри не участвахме в други международни състезания, а само във вътрешни. Донякъде ни понаказаха. Никой не очакваше да направим успешен старт“, се връща Величков в миналото. През следващия сезон – 1981/1982 г., той отново е в елита – четири пъти попада в челната десетка в стартовете от Световната купа. До края на 80-те години на 20 век остава сред лидерите в световния мъжки биатлон. В актива си има три 4-ти, две 5-ти и две 6-ти места в стартове от Световната купа. Най-много се гордее с двете пети места от Световни първенства - в Минск през 1981/1982 г. и в Руполдинг, Германия, през 1984/1985 г.

Да научим от именития спортист, каква е разликата в биатлона през онези години и днес:

„По онова време имаше по-голяма вътрешна конкуренция. Борбата тогава беше голяма – кой ще се класира, за да излезе навън, в чужбина, да види свят. Иначе методиката и тогава, и сега, е една и съща“.

След прекратяване на активната си състезателна дейност Величков се оттегля от спорта, а днес има собствена дърводелска работилница. На въпроса, дали не съжалява, че не се е отдал на треньорска дейност, той отговаря:

„Единствено съжалявам, че натрупах доста опит и не можах да го предам на по-младите. Специално в стрелбата, която куца и до ден днешен, можех да им помогна. За това най-много съжалявам“.

Преди половин година Величков е поканен за член на Управителния съвет на Българската федерация по биатлон, което показва, че неговите успехи не са забравени. Днес той с удовлетворение следи развитието на своите следовници. „Момчетата в българския биатлон са много добри”, споделя Величков, визирайки талантливите млади състезатели Красимир Анев и Владимир Илиев. Сред успехите на родения през 1987 г. Анев е постигнатото през януари 4-то място в Оберхоф, Германия, в състезание за Световната купа. Това е най-доброто класиране за българския мъжки биатлон в дисциплината „Масов старт” на 15 километра, право на участие в която имат 30-те най-добри биатлонисти. Това означава, че има надежда за бъдещето на българския биатлон.