Министерството на финансите подготвя цялостен закон, който ще урежда отчитането на дейността на свързаните лица. Очаква се той да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание към средата на годината и вероятно ще влезе в сила в началото на 2016-а. Това стана ясно по време на конференция, организирана от Американската търговска камара, на която бяха разгледани затегнатите марки в данъчното законодателство, влизащи през тази година в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Нашата страна не е член на ОИСР, но въпреки това данъчните служби могат да се възползват от новите моменти, които предвиждат обмен на информация между администрациите на различни държави във връзка с ревизии на транснационални компании.

У нас, към днешна дата, текстовете за отчитане на свързаните лица са разхвърляни в пет нормативни акта (Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК), Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и една наредба на данъчните, която представлява наръчник по трансферно ценообразуване). Подобен масив от документи води до не малко обърквания и освен това затруднява чуждите компании, които понякога биват неприятно изненадани от несъответствията между европейското и българското данъчно законодателство. Според Ивайло Ангелов, от „ПрайсуотърхаусКупърс”, противно на битуващото мнение, нашата данъчна уредба се оказва по-строга от европейската. Въпреки това, в публичното пространство често се споменава, че чуждите инвеститори изнасят националното ни богатство. Разбира се, всеки, който инвестира в нашата страна, иска да спечели от инвестицията. Българските компании, които развиват дейност в чужбина също искат да реализират печалба от съответния пазар. И все пак – има ли пропуск в данъчното законодателство, който позволява да се изнасят необложени с данък печалби? И ако няма – къде се къса веригата? Ето коментара на данъчния експерт от консултантската компания:

В сравнение със законодателството в доста европейски държави, нашето е доста рестриктивно. От законодателна гледна точка, не бих казал, че се дават големи възможности за източване на пари. Това, че определени доходи могат да бъдат трансферирани на по-високо ниво в международната компания, не е проблем само на България. Както се вижда ОИСР и Г-20, в която членуват най-развитите държави, очевидно имат същите проблеми.

Въпреки това, не е тайна, че големите международни компании и търговски вериги успяват да намалят резултатите от дейността си у нас. Позната практика е, верига реализирала значителна печалба в България (защото служителите работят ефективно и на ниски заплати), да се опита да „прелее” обороти в губещ клон в друга държава. За целта се издава фактура, че губещият клон е извършил скъпи услуги за българското дружество.

Много често, според запознати, нашата данъчна администрация избягва да издава предварително разяснителни писма по въпроси, касаещи големи обороти. Липсата на идея и понякога – на желание, възникналите въпроси да се решат предварително, оставя като единствена възможност това да стане случай по случай и то на ревизия. Oт НАП коментираха, че си вършат работата добре и отговарят на писма, изпратени от фирмите.

Ивайло Ангелов коментира още:

Надявам се промените да са към по-структурирано законодателство, с оглед на това, което се случва в Европа. Предполагам, че следвайки тенденцията на останалите страни в ЕС, у нас може да се очаква едно по-хармонизирано законодателство, вземащо предвид доста от сега действащите дефиниции, които са в съответствие с международните принципи. От страна на данъчната администрация се очакват по-ясни послания към данъкоплатците, а от страна на данъкоплатците – ясна визия за това какво трябва да направят в определени обстоятелства. И едно пожелание – малко повече писмени отговори от данъчната администрация предвид на неминуемите въпроси, които биха възникнали, което се случва при всяко ново законодателство.

Темата за свързаните компании, сделките между тях и пропуските на контролиращите органи, нашумя много в публичното пространство у нас, след като беше изнесена информация, че КТБ, която е в процедура по несъстоятелност, е отпускала кредити на свързани с основния акционер фирми. Неотдавна във връзка с доходността и на пенсионните компании и оповестеното разследване за пазарни манипулации, председателят на Комисията по финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев поиска повече правомощия и отбеляза необходимостта от цялостен закон.