„Вашето обаждане се прехвърля към оператор. В момента всички оператори са заети.“ Това са до болка познатите фрази на хиляди български, клиенти на мобилни оператори, банки, интернет доставчици, електроразпределителни и ВиК дружества и дори – на някои държавни институции. В голяма част от случаите, центровете за обслужване на клиенти, които са външни компании, играят ролята на телефонна централа или филтър между потребителите, техните оплаквания и въпроси, и големите компании.

Разговорите се провеждат по предварително подготвен сценарий, тъй като персоналът на подобни центрове в повечето случаи е млад, без трудов опит и познания в конкретната област. А това понякога обърква комуникацията и оставя впечатление у клиента, че отсрещната страна не се интересува от проблема или поставения въпрос.

Преди печално известните колцентрове, които обслужват вътрешния пазар, е създаден по-атрактивния бизнес модел на работещи по проекти за чужбина компании. Те възникват преди около 10-11 години.

Обществените медии твърдят, че колцентровете, които обслужват външния пазар, се делят на висок и нисък сегмент. По-малките фирми обикновено се занимават с продажби по телефона или телемаркетинг. Работят по проекти, които най-често са минали през по-големите компании и вероятността за сключване на сделка е минимална. Служителите им често са на  граждански договори, макар че това не е законно, а заплащането не е атрактивно.

Калоян Каменов, мениджър ключови клиенти на голяма агенция за подбор на персонал, оспорва твърдението на обществените медии и дели колцентровете на такива, които обслужват дистанционно клиенти за организацията като „Хюлет Пакард“ или „Ай Би Ем“, например, и други, които работят за външни фирми. Именно вторите са преобладаващият тип в България, коментира още той. 

За работа в колцентровете се търсят специалисти с повече от един език и добри компютърни умения. В повечето случаи се работи на смени и не се изисква висше образование.

„Нивата на заплащане варират от опита в съответната индустрия и нивото на владеене на езика, коментира Калоян Каменов. – Човек, който владее по-редки езици, би получавал по-високо възнаграждение, с оглед трудността на самия език и комуникацията, а при по-разпространените европейски езици като френски, немски, италиански, испански, нивата на брутното възнаграждение варират между 800 и 1300 евро месечно.“

В заплащането, което за условията на България е доста добро, няма разлика между българи и чужденци, разяснява още Каменов и допълва:

„Естеството на работа дава преднина на чужденците, за които съответният език е майчин. Така по време на израстването, характерът на работата се отразява върху кариерата. Един французин по-лесно би станал „анализатор на качеството“ за френски клиенти.“

Големите кол центрове са предпочитаната работа за много млади и не толкова млади, но квалифицирани българи, които преди годините на кризата завършваха образованието си или работеха в бизнес компании, но по стечение на обстоятелствата, не могат да намерят подходяща и сравнително добре платена работа, отговаряща на техните умения.

Привлекателна е международната среда, добрите условия на труд и организация в големите компании, социалните придобивки, уважението към служителите, ясните права и задължения, спазването на трудовото законодателство, плащането на заплатите в уговорения срок, обикновено преди края на текущия месец и прозрачните бонус схеми.

Подобни условия, за съжаление, са мираж за служителите на повечето български компании с различен предмет на дейност.