Въпросът – Кой съм аз? е първият и най-важен, който си задаваме по пътя на изграждането ни като личности. В България има една малка общност, която поставя миналото и историята си на първо място в отговора на този въпрос. Това са банатските българи. „Невероятно топли, сърдечни и искрени хора, които се възприемат за малко повече европейци от другите българи и историята доказва, че имат право да мислят така” – разказва колегата ни от Радио България Венета Николова, която е автор на документалния филм на Телевизия Туризъм „Спомени от Бърдарски геран“.

Заедно с банатските българи през 19 век в селото пристигат и немци католици от региона Банат. Те заживяват заедно в тази колония, но в отделни махали. Не случайно в миналото наричали Бърдарски геран „немското село“. В края на Втората световна война обаче етническите немци са принудени от Хитлер да се върнат в Германия и така напускат завинаги селото. Днес в него е останала само една жива немкиня, немската катедрала се руши, както и немското училище. Самото село е с уникална архитектура. Проектирано е от италиански архитект по покана на цар Фердинанд насред нищото. Заобиколено е отвсякъде от земеделски земи и само един тесен път го свързва с останалата част от света. Или го отделя от него…

Те са искали да живеят отделени от останалите, осъзнавайки своята различност и изключителност. Както казва една от героините на филма ни – пристигайки от Банат тук те заварват хора с потури, които седят на трикраки столчета и правят седенки докато банатчани са ходели по европейски облечени, има ли са салонни балове и пр. Смятали са се за европейци, за нещо повече от българите. И до днес това усещане е останало. Предполага се, че банатчани първи донесли в България пружинените кревати, парния локомотив и пр. – разказва Венета.

Какво е да си банатски българин в наши дни? Жителите на Бърдарски геран застават непринудено пред камерата, за да разкажат за себе си иза своето село. Въпреки че са космополити, те са съхранили един изключително рядък български език, който говорят и до днес. Това е консервирано във времето наречие, на което са говорили преди да напуснат България. В него, разбира се, има заемки от румънския, унгарския, сръбския език. Част от героите във филма говорят на този „палкенски“, както те го наричат, с което исках да придам колорит на историята” – разказва авторът на филма.

Освен автентична банатска музика, характерна със заемките си от румънския и немския фолклор, във филма звучи и авторска музика на младия композитор и актьор Деян Цвятков. А приказните кадри, които ни потапят в самобитната атмосфера на Бърдарски геран, са дело на операторите Питър Костов и Николай Василев. Премиерата на „Спомени от Бърдарски геран” беше на 14 февруари в рамките на карнавалния фестивал Фършанги в северозападното българско село. А през март ще бъде и премиерата му по Телевизия Туризъм. Венета признава, че работата по филма я е накарала да се замисли и върху нещо много важно:

Задълбочавайки се върху историята и съдбата на банатските българи се замислих, какво ли щеше да се случи, как ли щяха да се развият събитията, ако Чипровското въстание беше успяло. Ако ние се бяхме освободили още през 1688 години. Какви щяхме да бъдем, ако не бяхме принудително изтръгнати от естествената ни европейска среда, към която принадлежим. И ако имахме тази възможност, подобно на банатските българи, през тези 200 години да взаимодействаме с другите европейски, християнски, близки на нас култури, нямаше ли ние да приличаме много на тези хора. И те не са ли една друга интересна алтернатива на нас, българите, ако се бяхме освободили два века по-рано?” – пита риторично Венета Николова.

Снимки : Телевизия Туризъм и see.bg