Напоследък стават все по-популярни различните теории за силата на думите. Психолози, съветници и духовни водачи ни учат, че думите които използваме и енергията която влагаме в тях, са от огромно значение за това, което се случва в живота ни. Всеки човек има способността сам да създава света, в който живее, и част от тази способност е умението да избираме правилните думи с които назоваваме нещата пред другите и пред самите себе си. Всъщност това знание никак не е ново – то има дълбоки корени в традициите и фолклора на различните народи, включително и на българите. В народните представи словото се схваща като нещо конкретно, почти материално, както показва и поговорката „Казана дума – хвърлен камък”. Трябва да сме много внимателни, когато говорим, защото нямаме контрол над вече изречените думи: „Думата не е врабче, ама когато я изпуснеш, не се улавя”.
Известна народна приказка разказва за човек и мечка, които се срещнали в гората и решили да станат побратими. Дружбата им продължила известно време, но веднъж човекът неволно се оплакал от лошия ѝ дъх. Дълбоко засегната, тя го принудила да я удари с брадвата си по главата и обляна в кръв, изчезнала в горските дебри. Минало повече от година и един ден мечката отново се явила пред бившия си побратим. Накарала го да потърси белега от нанесената ѝ рана, но той отдавна бил изчезнал в гъстата козина. „Белегът вече го няма, заключило мъдрото животно, – но лошата дума, която ми рече, няма да забравя никога”. „Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя”.
Страшната сила на клетвата обаче също се смята за съвсем реална. В някои случаи тя е справедлива и се явява заслужено възмездие за грехове и нарушени норми. Особена сила имат клетвите на прелъстена и измамена девойка, както и тези на родителите. Една покъртителна народна песен разказва за син, който води вързания си баща си, за да го продаде. По пътя бащата го моли да спрат край близкия извор, за да може да се напие с вода и да стане по-тежък. Така синът ще вземе повече пари за него, та да отгледа с тях рожбите си: „Децата да си изгледаш, и тебе вързан да карат. И тебе вързан да карат, да карат, да та продават”.
Все пак в народните представи да желаеш зло на ближния си е тежък грях, а несправедливата клетва се връща обратно при онзи, който я е отправил. Ако ние, съвременните хора успеем да се поучим от мъдростта на предците си, ще бъдем по-внимателни с думите, които изговаряме или изписваме и ще ги използваме за добро. Както гласи поговорката: „Отваряй си устата за добро!”.
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..