От „Осанна!” до „Разпни го!”, толкова крайни реакции предизвика прощъпулникът на Емил Конрад в света на писателите. Дебютната му книга „Нещата, на които не ни учат в училище” осигури летящ старт на познатия доскоро основно сред тийнейджърите влогър и го постави под светлините на медийния прожектор.
С какво успя да привлече общественото внимание? На първо място с това, че създаде прецедент в родното книгоразпространение. Трудно можем да се сетим за случай, при който появата на нова книга, при това от български автор, е накарала родния читател чинно да се реди на опашка, за да си я закупи и да получи автограф. Подобно явление, като висенето на опашка, ни навява по-скоро спомени за „Лукановата” (1990 г.) и „Виденовата зима” (1996 г.), когато с часове чакахме за хляб. Така че извилата се върволица от няколкостотин тийнейджъри пред голяма столична книжарница, където бе премиерата на книгата и авторът с часове раздаваше автографи, няма как да не направи впечатление. Още повече, че по последни социологически данни 60 процента от шестокласниците у нас четат само ако трябва, а 30 на сто смятат това за загуба на време. Първата рожба на Емил излезе в начален тираж от впечатляващите за родния пазар близо 26 000 броя, от които 6000 бяха разграбени като топъл хляб още преди официалното й пускане в книжарниците. Освен това, само за седмица книгата влезе в първата петица на най-продаваните у нас заглавия, надминавайки дори тези на хитови автори като Паулу Коелю, Хорхе Букай, Елиф Шафак и Дан Браун.
Кой е Емил Конрад? 25-годишен младеж, завършил престижната специалност „Международни отношения”. Явно обаче не смята да се впуска в дипломацията, а се е отдал на нещо, което го забавлява и в същото време му носи приходи. От няколко години Емил е влогър, т.е. прави кратки видеоклипове, в които по атрактивен начин разказва истории, за които черпи вдъхновение от собствените си преживявания и тези на свои приятели. За целта се преобразява в различни персонажи, сам режисира и заснема сценките, а след това прави и монтажа. Има вече близо сто клипа, които разпространява чрез социалните мрежи и каналите за видеосподеляне – YouТube и Vbox7. Емил явно е успял да напипа теми, които вълнуват тийнейджърите, защото клиповете му предизвикаха фурор, а той самият се превърна в идол за подрастващите. Девойките въздишат по сините му очи, както някога техните баби са се прехласвали по Ален Делон, а момчетата откриват модел за подражание. За три години видеата му в YouТube са гледани около 10 милиона пъти. Впечатляващ е и броят на последователите на младия влогър във Фейсбук – над 213 000. Клиповете му се радват не само на висока посещаемост, но и на многобройни коментари, сред които по-рядко може да откриете смислени мнения и по-често цветущи изрази, откровени простотии и писания, неподвластни на граматическите правила. Всичко това е неразорана нива, от която психолози, педагози могат да видят вкусовете на днешното младо поколение и границите, в които се движат разсъжденията им.
Как Емил прекрачи от виртуалния към реалния свят? След успеха си в интернет, младежът реши да опита късмета си и в живия живот, издавайки книгата „Нещата, на които не ни учат в училище”. Едно е сигурно, виртуалната му слава го постави едни гърди по-напред от всеки друг дебютант. Едва ли някой, никому неизвестен писател, би успял така лесно да открие издателство, което да издаде творението му, при това в такъв начален тираж. На страниците на книгата си, от първо лице, Емил разказва дванадесет истории, посветени на теми като вечната надпревара, лъжата, страха, наркотиците, оценките… Подобно на клиповете си, и тук той провокира читателите да бъдат активни. За целта последната, тринадесета глава, е оставена като поле за тяхна изява. Всеки може да допише книгата и да изпрати текста, а най-добрият ще бъде включен в следващото издание. Като всеки млад човек, Емил е любител на възможностите на новите технологии. Затова четири от илюстрациите в книгата съдържат QR кодове, които отвеждат към специално създадени клипове. Реакциите, които се появиха след премиерата, бяха противоречиви. Книгата е сравнявана с „есе на ниво гимназия” и с „кратък сборник от съвети”, а успехът на Емил бе определен като „Всяко чудо за три дни!”. Не липсваха и поддръжници, сред които е писателят Калин Терзийски. Според него критиките идват от хора без успех и по тази причина озлобени. Може би истината е някъде по средата. За Емил със сигурност ще бъде добре да последва един от собствените си съвети в книгата: „Не се взимайте на сериозно!”.
Румънският президент Клаус Йоханис награди маестро Найден Тодоров с орден "Културни заслуги" с ранг "Велик офицер" за "Популяризиране на културата". Престижната награда е признание за дългогодишните усилия на маестрото в двустранното сближаване. Тя се..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че именно той е домакин на поредното издание на Международни българистични четения "Младите в науката..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред подрастващите. Дейността им сред учебните заведения в различни български градове, както и сред..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..