На българите не са ни чужди духовните търсения. Често обаче, вместо да открием спасителната и носеща свобода вяра, ставаме подвластни на суеверия и окултни учения. Според мнозина виновна за това е Църквата, която сама трябва да се пребори с изкуствено насадените и погубващи душите вярвания. Дванадесет младежи, ученици в Духовната семинария и студенти по богословие в СУ, имат по-различно разбиране за нещата. Църквата, това сме всички ние. Ако аз не помагам и не съм съпричастен, то няма как и Църквата да го прави, убедени са те. Ето защо предпочитат, вместо да търсят вината у другиго, сами да впрегнат силите си и да направят това, което е според възможностите им. А то никак не е малко. Вече две години и половина поддържат блога „Добротолюбие” с идеята „светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора”. Наскоро излезе и вторият брой на онлайн списанието им „Светодавец”. Нашата мисия е да носим светлина на света, сподели в интервю за Радио България Ангел Карадаков, един от създателите на „Добротолюбие”. Той и останалите му съмишленици вярват, че „доброто винаги го има, просто трябва да го забелязваме в малките неща”. По тази причина и слоган на блога им е „Ние обичаме доброто”. Ангел споделя, че вярата го привлича още от малък. Затова завършва Софийската духовна семинария, а в момента е трети курс „Теология” в Богословския факултет на СУ. Вярата е тази, която му дава различен светоглед и му помага да се справя с живота. А прави ли го различен от връстниците му, ето какво казва той:

Определено вярата прави човек различен, тъй като човекът е роден да бъде в едно с Бога, неговия създател. Затова по начало човек има търсене за Бог и когато не Го намери на правилното място, той се увлича в суеверия, във всякакви други учения. Но ако попадне на истинската вяра, тогава той се ражда, разцъфва духовно и започва да богатее, защото вярата е живот. За вярата трябват дела, на това ни учи апостолът. Тоест ако ти живееш, действаш и работиш за вярата си, то ти вярваш истински.

Болната мистика, заразила народа ни, е сред причините младежите да създадат блога. Желанието им е в интернет да има кътче, което всеки може да посети и да види, че в Православието има нещо различно и то не е баба Ванга, нито Петър Дънов. Опитват се да представят православната вяра от по-интересна гледна точка. За темите, които намират място в „Добротолюбие” и за тези, които се радват на най-голям интерес, той казва:

Много са интересни новините, които публикуваме от православния свят. Има доста православни сайтове, които отразяват събитията от нашата църква, но малко са тези, които отделят внимание на православните църкви по света. Например, наскоро публикувахме новина за построяване на православен център в Тайланд и интервю със свещеник в Конго, който води православна мисия там. Писали сме също за Южна Америка. Целта е да се види, че Православието работи навсякъде. Това буди интерес у потребителите ни. Една от най-четените статии е тази от Църковен вестник от 1926 г. за Църквата и Петър Дънов. Интерес събуждат актуални тематики. Не бягаме от проблемите в Църквата, но когато се случи някой скандал, веднага се опитваме да дадем трезва гледна точка за нещата. Интерес будят също интервютата, които правим с духовници, с православни богослови и с много младежи за техния духовен път. Поместваме винаги информация за различните празници: защо трябва да ги празнуваме, каква е историята и семантиката им. В екипа ни има и трима преводачи, които превеждат текстове от английски, сръбски, френски и руски език.

Амбицията на авторите на блога е да стигнат чрез него до техните връстници, но признават, че публиката им не е чак толкова млада. Трудно е да се бориш с чалга културата, която ни залива отвсякъде. Затова и младите при нас са малко. Нямат желание, скучно им е, не им е гот, обяснява Ангел. Николина Александрова, която също учи „Теология” и е редактор на „Добротолюбие”, смята, че въвеждането на учебен предмет „Вероучение” е много важно за възпитанието на новото поколение. Тя все пак е обнадеждена, че макар и трудно нещата ще се променят.

Има отклик, но по-бавно се случват нещата – казва тя. – Трябва да бъдем интересни и наистина имаме много популярни преводни и авторски статии, които се харесват и от младежите. Те трябва да узреят, да открият своята вяра, за да стигне посланието до тях и да бъде пълно, истинско.