„Приветствам готовността на германското правителство, да поднови разговорите с България за приемането на страната в Шенгенското пространство.“ Това заяви бившият председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг в интервю за Радио България след представянето на книгата си „За щастие сме обединени – моят европейски път“ на българския пазар. Първият й превод на чужд език е на български. В нея убеденият европеец описва своите 35 години в най-висшите ешелони на европейската политика. Съпартиецът на канцлера Ангела Меркел е един от най-влиятелните германски политици, единственият евродепутат, който от първите директни избори за ЕП неотменно е негов член. Християндемократът Ханс-Герт Пьотеринг е и една от водещите фигури в процеса на разширяване на ЕС.
„Нямам никакви съмнения, че в скоро време ще можем да приветстваме България в Шенгенското пространство. Но остава важната уговорка, България да изпълни всички условия за това членство“ – подчертава Пьотеринг.
В едно интервю казвате, че България и Румъния са приети прибързано в ЕС. Но на фона на днешната ситуация в Украйна това политическо решение тогава е „утолило жаждата на Русия“. Жажда за какво?
„Когато през 2007 г. България и Румъния бяха приети в ЕС, знаехме много добре, че в правовата система и на двете държави има много пропуски. Знаем също така, че тези проблеми все още не са преодолени“ – отбелязва Пьотеринг и продължава: „В България все още има сериозни дефицити по отношение на правовия ред. Държа да отбележа, че никой в ЕС не поставя под съмнение членството ви в съюза. Но също така искам да насърча страната ви в реформите в съдебната система, която очевидно все още е оплетена в мрежите както на стари, така и на нови зависимости. Радвам се, че България и Румъния днес са страни членки на ЕС, особено на фона на случващото се в Украйна, на фона на руската агресия там, защото не можем да изключим сценарий, при който руската агресия можеше да се насочи към България или Румъния, ако те не бяха приети в ЕС. Знаем, че Русия се опитва всячески да оказва влияние в България и страната ви заслужава цялата подкрепа на ЕС, за да може да защити своя суверенитет в рамките на съюза.“
Именно по отношение на Русия в ЕС се забелязват сериозни различия – Полша и Балтийските страни настояват за по-строг тон спрямо Москва, а Гърция и до някъде България са по-предпазливи, когато става дума за санкции срещу Русия. Смятате ли, че България е своеобразен „троянски кон“ на Русия в ЕС, както твърдяха не малко западни консерватори след приемането ни в ЕС?
„Не бива да има никакво съмнение, че Русия поддържа дясно-екстремистки партии в страни от ЕС, както и че подпомага създаването на социалистически партии в тези държави“ – смята германският християндемократ. „Русия следва една политика, която ние не одобряваме. Убеден съм, че днешното правителство в България отстоява външнополитическата ориентация на страната, и че България продължава да бъде надежден партньор на ЕС.“
„За щастие сме обединени“ – това е заглавието на книгата Ви, но в Европа все по-ясно се очертават разделителни линии, напр. между севера и юга. Икономически силният север, вкл. и Германия, все по-малко е готов да плаща сметката на изпадналия в икономическа криза юг. Разделя ли се ЕС на бедни и богати?
„Всички ние носим отговорността за бъдещето на ЕС и под всички ние разбирам всичките 28 страни членки на съюза“ – казва Ханс-Герт Пьотеринг. „Ние сме над 500 милиона европейски граждани и трябва да сме солидарни както в добри, така и в лоши времена. Наистина, в рамките на ЕС съществуват големи разлики, но и европейският север не е в цветущо здраве. За това смятам, че именно в тежки времена е важно да си помагаме.“В сряда , 23 октомври, в сутрешните часове около водните басейни и низините ще има мъгли, а в котловините ще се образува слана. През деня ще е предимно слънчево. Минималните температури ще са от минус 1° до 6° в котловините до минус 3°, в София 1°...
Около 770 000 души, или 16,5% от населението на България, страдат от диабет. Това показват данните от последния скрининг, направен през 2024 г., на диабетиците в България и представен от председателя на Българското дружество по ендокринология проф...
8 000 българи са се завърнали в България, а близо 12 000 са я напуснали през 2023 г. Това каза пред програма "Хоризонт" на БНР Магдалена Костова - директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. 65% от напускащите страната са на..
На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на..
Към 16:00 ч. средната избирателна активност за страната е 26,25% по данни на ЦИК. Това обяви на брифинг заместник-председателят и говорител на комисията..
Много трудности срещат в придвижването и в бита си хората с двигателни и зрителни увреждания в България. Но освен чисто физически, пречките се оказват и..