В София се проведе трета национална конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед“. Преподаватели от УНСС и българската академична общност, представители на посолствата на Русия, Украйна и Турция, дипломати от кариерата, членове на Студентската асоциация за изследване на международните отношения дебатираха теми свързани с геополитиката в Черно Море и украинската криза и Балканите. В интервю за Радио България директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков отговаря на един от коментираните по време на конференцията въпроси: Отвори ли евроумората вакуум за нови геополитически разломи на Балканите?

„Това е една от актуалните теми в политическия дебат на Европа, защото битува мнението,че Русия се опитва да раздели Балканите, и че Украинската криза създава нови разломи в региона и в Европа, каза той. Според мен, Русия няма политически и икономически потенциал да разцепи Балканите. Проблемът е, постепенното оттегляне на ЕС от една по-активна позиция в региона. Това е следствие от т.н. евроумора, след голямото разширяване, завършило с приемането на България и Румъния и последвалото последно присъединяване на Хърватия към ЕС. Европа наистина е изправена на кръстопът и това до голяма степен отклони вниманието от разширяването, по конкретно на Западните Балкани. Резултатът, според мен, е вакуум на ЕС в региона, а това включва и по-малко сигурност. Решението на ЕК, формулирано от нейния председател Жан-Клод Юнкер, че до 2020 г. няма да има ново разширяване на ЕС не носи изненада, но доведе до компрометиране на процеса като интензивност, стимул за реформи и не на последно място като ангажимент на ЕС. Бих казал, че рисковете пред региона са основно два. От една страна това са междунационалните разделителни линии, които съществуват, т.е. възраждането на старите национализми и развитието на нови такива и от друга – вътрешно националните, в самите държави, а не по границите, новите разделителни линии, които се получават. И този ЕС-вакуум няма да се запълни от Русия, а от радикалния ислям, който разцепва обществата и прокарва много по-дълбок разлом в сърцето на Балканите, отколкото  сегашното противопоставяне Европа-Русия. Тази разделителна линия неминуемо ще има и своето продължение към централната и западната част на континента. И тук, бих казал, че борбата срещу тероризма на радикалния ислям може да бъде успешна само в съюз с исляма на национално и на международно ниво, към изолиране на радикализма в исляма. Защото алтернативата на този подход е една глобална конфронтация на религиозна основа“.

Какъв е българският поглед към ситуацията, според Любомир Кючуков?

„Българският поглед в много случаи не е особено фокусиран, дори може да се каже и обратното – прекалено фокусиран да следва  общите решения и твърде малко целенасочен да участва в тяхното взимане, каза той. Вярно е, че в рамките на ЕС и НАТО се обсъждат позиции, излиза се с единни подходи и се вземат общи решения. Всички страни-членки трябва да се придържат към тях и това е нормално. Но всяка страна трябва да участва във взимането на тези решения. Боя се, че в момента в Европа има две основни тенденции по този подход. Едната – бих я нарекъл условно „антируска“, а другата „проевропейска“, която не значи „проруска“. От тази гледна точка, аз мисля, че за България е важно да бъде част от тази тенденция, която търси европейските измерения, която търси европейската сигурност с Русия, а не сигурност срещу Русия. Това е позицията, която отстояват и която успяват до голяма степен, поне в последно време, да прокарат водещите страни като Германия и Франция“.