Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отвори ли евроумората вакуум за нови геополитически разломи на Балканите?

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

В София се проведе трета национална конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед“. Преподаватели от УНСС и българската академична общност, представители на посолствата на Русия, Украйна и Турция, дипломати от кариерата, членове на Студентската асоциация за изследване на международните отношения дебатираха теми свързани с геополитиката в Черно Море и украинската криза и Балканите. В интервю за Радио България директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков отговаря на един от коментираните по време на конференцията въпроси: Отвори ли евроумората вакуум за нови геополитически разломи на Балканите?

„Това е една от актуалните теми в политическия дебат на Европа, защото битува мнението,че Русия се опитва да раздели Балканите, и че Украинската криза създава нови разломи в региона и в Европа, каза той. Според мен, Русия няма политически и икономически потенциал да разцепи Балканите. Проблемът е, постепенното оттегляне на ЕС от една по-активна позиция в региона. Това е следствие от т.н. евроумора, след голямото разширяване, завършило с приемането на България и Румъния и последвалото последно присъединяване на Хърватия към ЕС. Европа наистина е изправена на кръстопът и това до голяма степен отклони вниманието от разширяването, по конкретно на Западните Балкани. Резултатът, според мен, е вакуум на ЕС в региона, а това включва и по-малко сигурност. Решението на ЕК, формулирано от нейния председател Жан-Клод Юнкер, че до 2020 г. няма да има ново разширяване на ЕС не носи изненада, но доведе до компрометиране на процеса като интензивност, стимул за реформи и не на последно място като ангажимент на ЕС. Бих казал, че рисковете пред региона са основно два. От една страна това са междунационалните разделителни линии, които съществуват, т.е. възраждането на старите национализми и развитието на нови такива и от друга – вътрешно националните, в самите държави, а не по границите, новите разделителни линии, които се получават. И този ЕС-вакуум няма да се запълни от Русия, а от радикалния ислям, който разцепва обществата и прокарва много по-дълбок разлом в сърцето на Балканите, отколкото  сегашното противопоставяне Европа-Русия. Тази разделителна линия неминуемо ще има и своето продължение към централната и западната част на континента. И тук, бих казал, че борбата срещу тероризма на радикалния ислям може да бъде успешна само в съюз с исляма на национално и на международно ниво, към изолиране на радикализма в исляма. Защото алтернативата на този подход е една глобална конфронтация на религиозна основа“.

Какъв е българският поглед към ситуацията, според Любомир Кючуков?

Българският поглед в много случаи не е особено фокусиран, дори може да се каже и обратното – прекалено фокусиран да следва  общите решения и твърде малко целенасочен да участва в тяхното взимане, каза той. Вярно е, че в рамките на ЕС и НАТО се обсъждат позиции, излиза се с единни подходи и се вземат общи решения. Всички страни-членки трябва да се придържат към тях и това е нормално. Но всяка страна трябва да участва във взимането на тези решения. Боя се, че в момента в Европа има две основни тенденции по този подход. Едната – бих я нарекъл условно „антируска“, а другата „проевропейска“, която не значи „проруска“. От тази гледна точка, аз мисля, че за България е важно да бъде част от тази тенденция, която търси европейските измерения, която търси европейската сигурност с Русия, а не сигурност срещу Русия. Това е позицията, която отстояват и която успяват до голяма степен, поне в последно време, да прокарат водещите страни като Германия и Франция“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Хиляди се сбогуваха с рок легендата Кирил Маричков

Хиляди почитатели, близки, роднини и приятели на българската рок легенда Кирил Маричков се стекоха в столичния храм "Света София", за да се поклонят пред тленните останки на музиканта и да кажат последно "Сбогом". В същото време фенове на Маричков в..

публикувано на 15.10.24 в 15:55
Сградата на Българска Академия на науките

Академиите на науките на Куба и България обединяват сили в решаването на глобални проблеми

Тази събота, 12 октомври, Българската академия на науките тържествено отбеляза 155-ата годишнина от основаването си с официален прием и концерт в Софийската опера и балет. Именно този специален случай, както и 64-ата годишнина от установяването на..

публикувано на 15.10.24 в 15:25
Инженер Катя Стоянова, ръководител на проекта „Реставрация, консервация и социализация на Хераклея Синтика

Отличиха община Петрич за популяризирането на Хераклея Синтика

Община Петрич получи награда за оригинално популяризиране на туристическа дестинация "Хераклея Синтика". Това каза за БТА инж. Катя Стоянова, ръководител на проекта "Реставрация, консервация и социализация на Хераклея Синтика". Наградата е връчена на..

публикувано на 15.10.24 в 13:47