Панелните блокове в България, един от символите на социализма и на преселването на работна ръка от селата към градовете, вървят към своята 60-годишнина. Пренесено от Франция, строителството на панелни жилища постига апогея си между 60-те и 80-те години на миналия век и задминава по масовост това в Западна Европа.

Панелните апартаменти са евтини: отговарят на икономическите възможности на едно работещо семейство и макар и неугледни, налагат траен печат върху архитектурата от социализма. Десетилетия по-късно, с неугледните остъклени балкони, добавени към жилищната площ, фасади окичени с кабели и сателитни антени и автомобили паркирани по тротоарите, панелните квартали все повече напомнят за фолклора в архитектурата.

Кои са собственици на панелните жилища днес – ето какво ни разказа брокерът Петър Сотиров:

Обикновено това са семейства с деца. Защото при панелите, освен голямата квадратура, клиентите получават и отделна кухня, което е много важно за едно семейство. Много често те се преустройват в детска стая или кабинет. Възможност за конструктивно пренареждане на панелите не съществува, но там може да се направи едно козметично преустройство. С едно добро саниране и топлоизолация, панелът не отстъпва по нищо на новото строителство.

Как гледат обаче на средата живеещите в панелните квартали? Мненията са противоположни. Поколението, което преди десетилетия е закупило жилище, ги харесва и някак е свикнало с тях. Столичанката Василка Георгиева коментира:

Знаете ли кое е предимството на панелните блокове – разпределението е много хубаво. Докато тези, новите, дето ги строят на мене по не ми харесват.

По-младото поколение е критично настроено. Според Йордан Симов, панелите са грозни:

Много бих се радвал, ако ги няма, но няма къде да живеят хората. Живея в панелен блок. Аз съм против всички да живеем толкова заедно, бих предпочел да живея по-независимо. Не ми харесва това, че са нетрайни, че няма двор.

В наше време панелките не са просто наследство от миналото, а един от най-евтините варианти за закупуване на жилище в големите градове, като за столицата цените започват от около 30 хил. евро, коментира още брокерът Петър Сотиров, като в зависимост от благоустрояването на инфраструктурата в района, през последното тримесечие на 2014-а и първото на настоящата година, цените на всички жилища, включително панелните, отбелязват тенденция към покачване.

Панелните жилища, които спадат към т.нар. „старо строителство”, и до днес остават най-евтините и това е основната причина те да са отново шлагерът на пазара. Според Петър Сотиров:

От 1998-ма се заговори, че пазарът на панели ще замре, но все още търсенето не е спряло. Някои клиенти предпочитат да купят панел, защото за 30-40 хил. евро, може да се купи качествен имот панелно строителство в големите градове като София, Варна, Пловдив и Бургас. Панели се търсят основно за жилищни нужди. Хората предпочитат квадратурата. При панелите се получава една реална квадратура, която е близка до светлата площ на жилището.

Теоретично жизненият цикъл на панелките е около 50-60 години, но за щастие в повечето случаи изчисленията се разминат с реалностите. Критичната точка е здравината на заварките, свързващи панелите. Ако те поддадат, отделните панели може да се раздалечат и да се стигне до сериозни проблеми с конструкцията на жилищната кооперация. Обследването обаче е скъпо и изисква разкриване на връзките, а това е неудобно за собствениците и в повечето случаи се разчита на грешка в инженерните изчисления за жизнения цикъл на този тип строителство.

Новата програма на правителството за саниране на панелните кооперации може да им вдъхне нов живот. Тя обаче няма да покрие всички панелни блокове или най-застрашените от тях, а само онези, чиито собственици първи заявят желание за саниране.