Някога Великата гора на българите (Magna silva bulgarica), най-голямата в Южна Европа, била гъста и непроходима. Тя покривала с огромните си масиви от вековни дървета земите от Черно море до Адриатика и от Дунав до Родопите. В наши дни от тези мълчаливи свидетели на историята ни, сред които гранитският дъб – най-старото дърво в България (на възраст около 1650 години) са останали едва около 9 %. И най-тъжното е, че именно вековните гори са подложени на различни видове сеч, най-често извършвана с мълчаливото съгласие на някои държавни структури.
Причините за безогледното изсичане са различни, в зависимост от собствеността и характера на горската територия. Някои от тях попадат в частни имоти. По данни на Министерството на земеделието и храните последните са над 2,5 млн. и по сегашния закон могат да бъдат изсичани без план и програма и така на малки парчета да бъдат обезлесявани значителни територии. Такива малки горски имоти има в северозападна България от Велико Търново, през Ловеч и Монтана до Видин. Застрашени от безогледно обезлесяване са и земеделските земи, обрасли с дървета. Заради търсенето на земеделски земи за пасища, нараснало през последните две години, териториите, които се водят земеделски, но са се превърнали в гора започнаха да се "разчистват" от техните стопани или наематели. Това означава гола сеч на съществуващата горска растителност. Тук се обхващат значителни територии, за които дори няма точна статистика какви са като обем. Често пъти сечта, която се извършва там е извън правилата, но за нея също няма санкции. Именно тези недомислици, които създават условия за порочните практики ще бъдат премахнати, благодарение на предложените от Министерството на земеделието и храните промени в Закона за горите. По думите на зам.-министър Георги Костов се предвиждат и промени, засягащи частната лесовъдска практика и квалификацията на лесовъдите:
Всеки лесовъд, независимо дали е на държавна, общинска или на частна служба се регистрира – пояснява доц. Костов. – Тази регистрация е доста либерална и това позволява на някои лесовъди, които имат право да упражняват тази професия да злоупотребяват. Имаме регистрирани лесовъди, на частна или държавнапрактика, които издават позволителни за сеч по над 350-360 броя на година, това означава, че тези хора не са посетили реално обектите, за които издават позволителни. Дните в годината са недостатъчни за подобна дейност. Всяко място изисква поне ден и половина работа на терен, за да видиш на каква база издаваш позволителното. За тази цел има и задължително изискване лесовъдите да бъдат на терен, а не в офиса, което е изключително важно. Те ще преминават и през опреснителни курсове, които да подобрят квалификацията им. Засилваме и тяхната персонална отговорност за извършени нарушения на местата, където те са издали позволителни за сеч. Това ще ги принуди да следят фирмите на секачите.
Предвиждат се промени и в други закони, свързани с нарушенията, наказанията и превенцията на незаконните практики в горите. Обсъжда се и идеята за пълна електронизация на системата за дърводобив и извозване на дървесината:
На практика, изсечената дървесина е узаконена по някакъв начин. Затова трябва да бъде проверяван целия процес от издаването на разрешително до извозването на дървесината. Една от идеите е за електронен превозен билет, който да не позволява дублирането на едни и същи превози. Досегашната практика позволява злоупотреби като при разрешен един курс на ден камионите да извършват два курса и на практика да извлекат два пъти повече от разрешеното количество дървесина. В процес на обсъждане е да бъдат монтирани GPS – системи на автомобилите, които превозват дървен материал. Обмисля се поставянето и на камери в обектите, където се преработва или складира дървен материал.
В Деня на бащата фондация "Споделено родителство" организира протест за законови промени, които да гарантират децата на разделени родители да могат да бъдат отглеждани с грижите и на двамата си родители. Събитието ще премине под мотото "Не на родителското..
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница с избрани репортажи от годината: Хореографът от Хага Естер Вилемс: "Душата на българина е..
22-рото издание на "Българската Коледа" под патронажа на президента на Република България Румен Радев продължава. Тази година кампанията е в подкрепа на децата с тежки хронични заболявания и състояния. Над 2 890 000 лева достигна набраната сума след края..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..