23-годишният Борислав Борисов не гледа на успехите си като на изключение. Убеден е, че има още много младежи от ромски произход с добро образование и академични постижения. Твърди, че самият той познава над 200 роми на неговата възраст с бакалавърска или магистърска степен. „Моята история е имала късмета да стане по-популярна”, смята Борислав. А причината другите да остават в сянка, той си обяснява с факта, че „положителните примери не са интересни за медиите”. Вярно е, че четвъртата власт търси преди всичко проблемите, обръща внимание на скандалното, но и официалната статистика не ни спестява нелицеприятната действителност. Според последното преброяване на населението от 2011 г. най-много ромски деца отпадат от училище, а едва 0,5% от представителите на етноса завършват висше образование. Затова може би продължаваме да гледаме на истории като тази на Борислав по-скоро като на сензация. Неотдавна той е завършил Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“, специалност медицински лаборант. „Голямото ми желание още от малък е да бъда медик, да помагам и да спасявам човешки животи”, обяснява избора си да се посвети на хуманната професия. В момента младият мъж следва магистратура по логопедия и детска психология в Нов български университет.

Наистина ще ми е от полза, защото лаборантството е широкоспектърна професия. Работи се с всякакъв тип хора: от най-малките до най-възрастните и с различни заболявания. Обичам да се занимавам с деца и детската психология ще ми помогне да ги предразположа, така работата ще върви по-добре – споделя мотивите си той да продължи с ученето. – Пък и в чужбина практиката е такава, че в болниците има психолози, които да предразполагат пациента да се чувства по-добре. Затова смятам, че психологията ще ми помогне в работата с пациентите.

Борислав споделя, че родителите му винаги са го подкрепяли във всяко негово начинание. Положителните ролеви модели в семейната среда са ключов фактор за развитието на всяко дете, категоричен е той. Не крие предизвикателствата, с които се е сблъсквал по време на следването:

Трудностите, които среща всеки млад човек, особено от ромски произход, към когото хората са изпълнени с предразсъдъци и той трябва да ги обори. Колегите и преподавателите не ме познаваха в началото на следването ми, имаха си едно наум „той е циганин, следователно е лош”. Беше ми много трудно, докато се докажа и ме опознаят. Но съм много благодарен, тъй като след това ми гласуваха доверие. Избраха ме за отговорник на курса. Бях също и първият в историята на Медицинския колеж ром знаменосец.

Въпреки че за Борислав би било по-лесно да си намери работа по специалността в София, той предпочита да се върне в родната Монтана. Обичам моя град. Тук имам много приятели, много спомени и хубави емоции. А и смятам, че тук ще бъда полезен, казва той. По причини, които не споделя, Борислав не е успял да започне работа като медицински лаборант. Затова в момента е социален работник в Комплекс за социални услуги и работи главно с деца в риск и в неравностойно положение. Младият мъж обаче не се обезкуражава. Намира смисъл и в сегашното си занимание. Придобих ценен опит, който ще ми помогне за втората специалност. За в бъдеще не съм се отказал от лаборанството. И макар да знае, че специалисти като него са търсени на Запад, засега предпочита да остане тук:

Имам няколко предложения и то от доста добри болници в Англия и Германия, но мисля, че съм необходим тук. Ще видя как ще се развият нещата. Искам да остана в България, обичам всичко българско, искам да работя за моите си хора. Но в крайна сметка, ако в бъдеще самата ситуация ме принуди, предполагам, че и аз ще търся реализация в чужбина.

Борислав активно помага като доброволец и към няколко неправителствени организации:

Още докато учех бях доброволец към младежкия Червен кръст и помагахме на бежанците от Сирия. Обикаляли сме бежанските лагери, раздавали сме хигиенни материали. С мои състуденти сме събирали пари и сме се опитвали да им помагаме с каквото можем. Доброволец съм също към „Каритас” и съм помагал на лекарските екипи, които се занимават с превенция на наркомания и алкохолизъм. Помагам още във фондациите „Амалипе” и „Арете”. Чувствам за свой дълг да помагам на хората.