„Чувате ли вие, че камбана бие?
В черква ний ще идем – днеска е Великден.
Всички, всички, всички палнахме свещички.
Ден на светлината! Нощ на чудесата!“

Великден винаги носи усещане за пролет. За природата, в която всичко се ражда наново в безкрайно много цветове. За душите ни, които се пречистват и в сърцата ни грейва ярък слънчев лъч, изпълнен с надежда за доброто. През детските очи празникът изглежда още по-шарен и пъстър, свързан с безброй счупени яйца, боядисани пръсти и тайното изяждане на стафидите за бабиния козунак. Попитахме децата от арт школа „Музарто“ с какво свързват Възкресение Христово, познават ли традициите и кои са най-любимите им моменти от празника.

С мама боядисваме яйцата или в четвъртък, или в събота през седмицата на Великден – разказва Красимир Здравков, на 11 години. – Първо започваме с червеното и когато то се боядиса, мама ни търка бузите и челото с него за здраве. На Великден се поздравява: „Христос Воскресе“, отговорът е: „Воистину Воскресе“.

Какво е първото нещо, което правиш на Великден? Отговаря петгодишният Калоян Николов – Коки:

Започвам да се радвам, защото тогава винаги отивам при баба. Боядисваме яйца и после с братовчедите гледаме кой ще победи в „борбата“ с тях. А пък веднъж едно момче на име Жечко взе дървено яйце и измами братовчед ми. Бях на гости на село миналата година, но там никой не ми даваше да рисувам яйца. Просто да ги топя в едни бурканчета, дето са с някакви бои. Това се прави с лъжица, не с ръка. И първото яйце трябва да е винаги червено. Най-възрастната жена прави кръстчета на челата на децата.

За шестгодишната Михаела Андонова Възкресение Христово е свързано не само с пъстрите яйца и детските игри.

С мама ходим на църква, запалваме свещички за празник. Там ни благославят и ни дават да отпием глътка вода за здраве. Като се събудя на следващия ден пак отиваме на църква и отново палим свещички. Какво да кажа на всички хора за Великден? Че много ги обичам!

Розалия Ангелова, на 12 години, знае много за българските обичаи.

Според мен е интересно да спазваме традициите – убедена е тя. – Все пак ние сме българи, трябва да ги познаваме, това е едно от най-хубавите неща на света. Ходя на село преди Великден, на Лазарица. Баба облича мен и роднинските деца с носии, както повелява традицията. Слагат ни китки на главата и обикаляме съседите. Пеем лазарски песни, а те ни дават лакомства. И яйца, които след това боядисваме. Когато побеждавам моите братя във „великденската битка“ съм много радостна. На всички хора, които спазват тази традиция, пожелавам да бъдат здрави и щастливи, и да имат късмет в живота.