Лазаровден или Лазарица е подвижен празник, чества се в съботата преди Цветница, седмица преди Великден. В църковния календар отбелязва чудотворното възкресение на мъртвия Лазар, извършено от Исус с прословутите думи: Лазаре, стани и ходи! По символичен начин това събитие всъщност предвещава собственото Възкресение на Спасителя, което предстои да се случи броени дни по-късно. Във фолклора на българите празникът на съживения мъртвец се осмисля в две посоки – отдаване на почит към мъртвите и наричане за щастлив живот, здраве и плодородие в предстоящите месеци. Лазаровден естествено се свързва и със символиката на пролетта като преход от зима към лято, като събуждане на природата и възраждане на новия живот.
Другата страна на празника е весела и жизнерадостна. Това е обичаят наречен лазаруване, който и до днес се изпълнява на много места в България, особено в селата и малките градчета. В него участват младите момичета, на които предстои да се оженят през годината. Облечени в празнични премени и с богати украси на главите, те обикалят селището със специални обредни песни и хорà и пожелават здраве, радост, щастлив брак и многобройна челяд. Домакините ги посрещат сърдечно и им подаряват обредни хлябове и бели яйца, които да боядисат за Великден. Смята се, че всяка къща, където са играли лазарките, ще бъде весела и честита.
Още от средата на Великия пост момичетата започват да се събират и да се подготвят за лазаруването под ръководството на по-опитна жена. Репертоарът им включва голям брой песни, които се изпълняват в различните моменти от ритуала: при събирането на групата, по пътя, на нивите, в момините градинки. За всеки член на семейството е предназначена отделна песен: има песни за заможен селянин, за жена в богата къща, за невяста, за бременна жена, за дете, за орач, овчар, златар, шивач, свещеник и др. Има сведения, че по времето на османското владичество по нашите земи лазарките са пеели и на турските управници и на техните съпруги, независимо от това, че са мюсюлмани.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..