Най-късно на 1 януари 2016 г. ще започне работа нов антикорупционен орган. Той ще обединява структурите на Центъра за борба с корупцията БОРКОР, Сметната палата, Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Новият антикорупционен орган ще проверява имотното състояние и конфликта на интереси по висшите етажи на властта. Това предвижда новата Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията до 2020 г., която бе представена от вицепремиера Меглена Кунева и министъра на правосъдието Христо Иванов.

Създава се още Национален съвет по антикорупционна политика, към него ще има и Граждански съвет, който ще води диалога между обществото и властта. Ще бъде определен и вицепремиер за национален координатор по корупцията. Ще бъде променено законодателството в сферата на достъпа до банкова тайна и имуществените декларации. Вицепремиерът Меглена Кунева коментира един от най-важните въпроси – как ще бъде контролирана дейността на новата структура:

Детайлен механизъм за отчетност, мониторинг и оценка, в това число и независима външна оценка. Ще държим тази оценка за това, как си вършат работата институциите за борба с корупцията, да бъде всяка година, за да сме абсолютно сигурни, че сме избегнали всякакви зависимости, всякакви колебания, че някой е вдигнал телефона на друг и се е опитал да насочи работата на независими български институции.

В Стратегията е разписан хоризонт до 2020 г., в който основните цели са:

България да се превърне в държава, в която дребната корупция е ограничена в значителна степен до средните за Европейския съюз равнища. Корупцията по високите етажи не остава безнаказана, антикорупционните институции работят ефективно и имат реален превантивен ефект върху корупционните прояви, а възприятията и опитът на граждани и фирми за нивата на корупцията в България да са намалени в значителна степен“. Основният приоритет на новата структура ще бъде наблюдението на 7670 души, заемащи висши държавни длъжности.

Според Меглена Кунева, за тази цел е необходима радикална промяна на системата:

Ако има явни сигнали, че в една или друга област има по-голям корупционен натиск, или много важен обществен интерес, трябва да насочим всичките си усилия в тази посока, за да имаме бързи резултати, заяви тя. Ако виждаме, че институциите си губят времето с неща, които не са толкова важни, ако не поставят правилно приоритетите, може да се каже, че това е грешна посока и трябва да коригираме усилията си. Очаквам от омбудсмана, от Сметната палата, от всички органи, които са ангажирани с отчетността и контрола в държавата да дават своя принос, за да направим успешна политика за промяна на системата.

Гражданите, подали сигнали, които са допринесли за осъдителна присъда, най вероятно ще получават процент от сумата, за която се води досъдебното производство. Такава е практиката в Румъния. Министърът на правосъдието Христо Иванов коментира законовата рамка:

Към момента нямаме никакви планове да променяме давностните срокове и да ги преразглеждаме. Аз лично бих казал да се спрем в тези рамки и да ограничим малко влечението си към специално законодателство.

Румяна Бъчварова, вицепремиер и вътрешен министър, изрази сериозния си скептицизъм по отношение на този нов орган, като намекна, че от него не могат да се очакват някакви сериозни резултати.