В началото на април бяха подновени археологическите проучвания на неолитно селище при строящото се трасе на магистрала „Струма” до село Мурсалево. Те са продължение на разкопките от миналата година, в които бяха намерени изключително интересни артефакти: керамични фигури на древната богиня-майка и на животни, съдове с красиви орнаменти. Находките са от шесто хилядолетие преди Христа. Защо неолитните хора са решили да си построят селище в долината на река Струма научаваме от проф. Васил Николов, ръководител на проучванията:
Долината на Струма, както се оказа при разкопките в последните десетилетия, е основният път за придвижване на хора от района на Егейско море, от Западна Мала Азия към Европа. Всъщност това е пътят за заселване на най-ранните земеделци и скотовъдци на нашия континент. Струма е изключително важна артерия и тези хора неслучайно са се заселили тук. Още повече, че специално за селището Мурсалево, където аз с моя екип работя от миналата година, мястото е избрано неслучайно, на самия бряг на реката, в една тясна част на долината. Това място е било брод и може би те са организирали преминаването на реката от идващите хора. И сега има мост там, явно мястото е било удобно за тази цел.
Как изглежда това селище, на каква площ се простира?
Селището е построено преди средата на шестото хилядолетие преди Христа. Площта му е около 20 декара, като къщите са неколкократно преизграждани, след като най-вероятно целенасочено са били изгаряни. Улиците му са прави. Според една хипотеза, след като са решавали да изгорят една къща, са строили нова пак на същото място. Но това, което е важно и интересно, освен че селището е с много добра планировка, е че къщите, поне тези, които досега сме проучили, са били двуетажни. Знаем, че е имало двуетажни къщи и на други места, в последните 15-16 години сме установили това, но цяло селище с двуетажни домове от този период – това вече е нещо, което за първи път се среща.
Посочвате, че то е най-добре запазеното от този период в Европа.
„Поне нашите наблюдения досега показват това. Голяма част от къщите, включително от последното селище на това място, са изгорени. Когато една къща е горяла в пожар, нейните останки се запазват по-добре, защото тези домове са строени от дървени стълбове и глина.Ако домът не е изгорен, много малка част от него би могла да се запази, примерно – основата на пещта и дупките от стълбовете. Но когато къщата изгори, глината се изпича, независимо, че е съборена. И отпечатъците от дървото остават в глината, дупките от коловете също, съоръженията, които са били на първия и на втория етаж, се изпичат. Дори и частично разрушени, те могат да бъдат реконструирани, така че изгорелите в пожар къщи винаги са добре дошли за археолога.
Това дава шанс селището да бъде експонирано, а и да се построи музей, в който да се представят богатите находки от проучванията.
На 28 януари Православната църква чества паметта на преподобни Ефрем Сириец, свети Исаак Сириец, епископ Ниневийски и преподобни Паладий Пустинник. Св. Ефрем Сириец или св. Ефрем Сирски е боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил..
На 27 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст. Св. Йоан Златоуст (349- 407) е един от най-значимите проповедници и богослови в историята на Православната църква, заради което получава прозвището „Златоуст“...
Законопроект за трансформиране на Комисията за досиетата в Институт за национална памет ще внесе коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Това съобщи пред БНР депутатът Ивайло Мирчев от парламентарната група. Инициативата е..
На 8 февруари Православната църква чества свети великомъченик Теодор Стратилат и свети пророк Захария Сърповидец. Свети великомъченик Теодор..
На 9 февруари Православната църква чества свети мъченик Никифор Антиохийски. През третото столетие настанало голямо гонение срещу..
Браницкият епископ Пахомий е новият Видински митрополит. Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на..