В навечерието на Деня на космонавтиката, 12 април, министърът на икономиката Божидар Лукарски и представителят на ЕКА Ерик Морел де Вестгавер подписаха споразумение, по силата на което до края на тази година страната ни става член на Европейската космическа агенция (ЕКА). България ще получи статут на „кооперираща държава” и 5-годишен план до получаване на пълноправно членство. За този период тя ще плаща вноска от около 1.3 млн. евро годишно, а българските фирми и научни институти ще могат да участват в програми на агенцията, чиято годишна стойност е около 3 млрд. евро. Деветдесет процента от годишната вноска ще е насочена към проекти на български на компании, учебни заведения или институти, поясни министър Лукарски и допълни:
Категориите дейности, които ще бъдат обхванати в този план включват: технологии и оборудване, научни проекти и експерименти, използване на данни и подкрепа на малките и средни предприятия. За одобрение на 5-годишния план Агенцията ще подготви специален инструмент, който ще позволи на България да се ангажира финансово, чрез определяне на дейностите, които ще бъдат финансирани в страната. Призовавам бизнеса и научните среди да се включат активно със свои проекти и да се възползваме максимално от големите възможности, които ни предоставя подписаното днес споразумение.
Представителят на ЕКА Ерик Морел оцени подписването с България като специално, защото:
Това е десетото споразумение, което подписваме за кооперираща държава – коментира той. Днешното споразумение ще позволи на България да участва директно в програмите на агенцията.
За периода 2014-2020-а ЕС е заделил около 12 млрд. евро за космическите си програми „Галилео” и „Коперник”, като 75 процента от сумата се предоставя на ЕКА.
България има близо 40-годишна история в космическите изследвания, белязани от два национални спътника, двама космонавти и участие в различни експерименти и програми.
Според директора на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН проф. Петър Гецов, присъединяването на страната ни към Агенцията е на дневен ред през последните 10-15 години, а забавянето се е дължало на необходимостта от финансов ангажимент или членски внос.
Преди подписването на спорaзумението за сътрудничество, българските фирми и научни организации са нямали директен достъп до участие в програмите на ЕКА. Въпреки това те са участвали като подизпълнители в редица проекти. Подобен проект в момента е роботът „Екзомарс”, който е подобие на американския „Кюриосити” и ще бъде изстрелян от ЕКА, каза за Радио България проф. Гецов и допълни:
Чрез странични проекти много от нашите апаратури се намират в Космоса сред различни руски, американски, европейски спътници. Това е оборудване за измерване на космическата радиация, където ние имаме големи традиции. Само на международната космическа станция ние от 2005-а година имаме участие с наша апаратура. България има и сериозен успех в областта на дистанционните методи. Наскоро завърши проектът „КОРИНИ – земно покритие” (CORINE Land Cover), който ИКИТ осъществяваше по линия на ЕК за изследване на водите и тенденциите при различното земно покритие.
След подписването на споразумението с ЕКА българските фирми и научни организации ще имат вече директен достъп до програмите, финансирани от Агенцията.
Подлезът на "Орлов мост", свързващ локалното платно на бул. "Цариградско шосе" с Борисовата градина, беше напълно преобразен и превърнат в модерно, светло и вдъхновяващо пространство с репродукции на картини на стара София. В обновения подлез са..
Свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните археологически обекти в Европа, според авторитетния британски вестник The Guardian, сега попадна на страниците..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница..