Орехът е сред пролетните символи на възраждащата се природа. „Зелен се орех развива”, „орех се вивом развива” и други подобни словосъчетания срещаме в началото на стотици народни песни.
От текстовете им научаваме, че под короната на дървото се събират хайдути преди да „хванат гората”. Или златари и куюмджии, които приготвят сватбени дарове. Независимо, че дебелата сянка на ореха е възпята по този начин, според най-разпространеното вярване, под нея не бива да се отпочива или да се спи. Особено нощем, когато там се спират „лоши дихания“, юди и самодиви. Ако човек остане под ореха, „налита на лоша болест”. Може би това поверие е свързано с факта, че под ореховите дървета наистина трудно вирее каквото и да било. Причината – в листата се образува особено вещество, токсично за другите видове, което попада в почвата чрез дъждовете.
И до днес е запазено вярването, че ореховото дърво има връзка с продължителността на живота – който посади дървото, умира, след като стволът стане дебел колкото е врата му. За да избегнат това, мъжете постилали пояса си в кръг, а в средата изкопавали дупка за фиданката. Вместо пояс на някои места слагали обръч.
Орехът има двояко тълкувание във фолклора. Освен, че е свързан с опасности, той се счита и за символ на здраве. На Бъдни вечер трапезата не се кади без орехи. По-късно по тях гадаят за предстоящата година. Орехите са сред задължителните дарове, които домакините дават на коледари и сурвакари.
Дървото има голямо приложение в народния бит и медицина. Дървесината му е устойчива, красива след полиране. От нея се изработват мебели, различни предмети за дома, народни музикални инструменти (или части от тях), иконостаси. И до днес много домакини използват орехови листа за предпазване на дрехите от молци. А във водата, в която къпят новородено дете, слагат листа от орех – „бабешки” лек срещу деформиране на костите в ранна възраст. В народната медицина плодовете на ореха се използват в състава на различни подсилващи смеси – с мед, с чесън и пр. За лечение на гърло се препоръчва спиртна настойка от зелени орехчета. От тях се приготвя и прекрасно сладко, което все още е много популярно у нас.
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..