В годините на имотния бум, между 2006-а и 2008-ма, много англичани, скандинавци и руснаци закупиха български ваканционни имоти, като интересът от страна на гражданите на Украйна и Русия продължава и през следващите години.

Трудно е да се каже точно колко чужди граждани имат собственост в България, защото една част от тях, поради конституционната забрана за придобиване на земя, до 2014-та купуваха имоти чрез фирми, а за останалите Имотният регистър не може да предостави информация, тъй като при въвеждането й не са спазени основни критерии.

Заради интереса към българските курорти зад граница, бяха построени редица ваканционни комплекси, главно по Южното Черноморие, както и в ски курортите. Най-често имотите – предимно апартаменти, а в по-редки случаи ваканционни вили, се купуваха „на зелено” – на ниво проект, или в началната фаза на строителството, като цената за придобиване беше доста по-ниска, поради факта, че купувачите осигуряваха на инвеститорите така необходимия капитал или част от него. Сделките обаче се изповядваха след приключване на строителството. През 2007-2008 г. тази схема беше приложена и в София и други големи градове, при строителството на затворени жилищни комплекси, като интерес към нея проявиха както българки граждани, така и чужди.

По данни на НСИ, операциите с недвижими имоти за периода 2006-2014 г. обаче се движат около 10 процента от БВП. От скоро Националната агенция по приходите (НАП) заговори за загуби на хазната в следствие на неспазване на законодателството и подписване на сделки с имоти по данъчна оценка, вместо по продажна цена, която е по-висока. Според агенцията, от периода на строителния бум до сега държавата губи средногодишно около 200 млн. евро, макар че не е ясно как точно е изчислена загубата.

Когато продавачът е длъжник на фиска и прехвърля имот на цена, която се отличава от пазарната, съществува правна възможност сделката да бъде обявена за недействителна,коментира Росен Бъчваров, от НАП. – Макар да изглежда съблазнително човек да спести 1000 лв. от нотариални такси, рискът е голям, защото така може да загуби и платената сума и имота.

Ако обаче данъчната оценка е по-висока от пазарната цена, а такива случаи според брокери има в някои малки населени места, всички дължими данъци и такси се изчисляват върху данъчната оценка.

Оценители коментират, че има трудност при изчисляване на справедливата пазарна цена. Сред съществените проблеми са непълният Имотен регистър и неточният и само частично завършен Кадастър.

Според Сергей Машиях, директор на една от водещите фирми за пазарни оценки, инициативата на НАП е стъпка в правилната посока. Той обаче коментира, че са налице и някои трудности, свързани с оценките на имоти:

Съществен проблем е липсата на информация за реално сключените сделки, която да бъде публична и надеждна. Оценителските фирми обикновено ползват информация за цените на реално сключени сделки от агенциите за недвижими имоти, включени във фирмената група. Друг проблем е, че общата информация за реално сключени сделки е неприложима за един конкретен имот. В столичния квартал „Младост“ например реално сключените сделки за апартаменти са между 500 и 1000 евро/кв.м.

Той уточнява, че подобни разлики се дължат на състоянието на имота, изложението, етажа, квадратурата, типа строителство и др. Машиях посочи и друг дългогодишен проблем на бранша–оценките в съда се правят от т.нар. „вещи лица”, физически лица, регистрирани към съответния съд, а не от оценителски фирми.

Вещите лица не разполагат с надеждна пазарна информация и върху тях се упражнява слаб контрол, за разлика от агенциите за пазарни оценки, които защитават правосособност в Камарата на оценителите, аргументира се Сергей Машиях.