Неправителствената организация „Приятели на земята – Европа”, която у нас се представя от „За земята”, публикува резултатите от допитване за обществената подкрепа към дребните производители на храни. Проучването е дело на на социологическата агенция TNS Opinion,обхваща осем страни в ЕС и сочи, че има силен интерес към местно произведената храна. Според Ивайло Попов от „За земята”, българските клиенти трудно намират продукция от околните села, поради малкото на брой пазари, които предлагат подобни стоки, както и поради липсата на информация за тях.

Около 43 процента от българите понякога си купуват местни храни, което според Ивайло Попов е показател за по-слабото разпространение у нас в сравнение с останалите седем държави от проучването на храните от района, в който живеем.

Причината за това е, че у нас традицията е била прекъсната в продължение на почти половин век и потребителите тепърва се учат да разпознават и купуват местните храни.

Във Франция всяка седмица във всеки град има фермерски пазар, особено през сезона от пролетта до есента– коментира той. –Имаше години, говорим за комунистическия период, когато практически частната търговия не е имало как да се развива. Впоследствие не сме акцентирали върху това. Имаше дълъг период, когато за да продават хората директно животински стоки, трябваше да отговарят на същите условия като големите производители.

Потребители коментират, че и по време на социализма, продажбата на земеделска продукция на частни стопани е била разрешена, а забраната е важала за животински продукти като мед, мляко, яйца, сирене. Храните от животински произход обаче са продавани от производителите често неофицилано, като нарушителите са рискували конфискация на стоките и глоби. Практиката да се продава нерегламентирано е запазена и след промените от 89-та, когато на частната търговия се гледа окуражително, но пък нормативните изисквания към стопаните са доста високи. От известно време насам, нормативната база урежда условията, които позволяват и на по-малките производители да стигнат до потребителите, осланяйки се на така наречените „къси вериги”, които включват от една страна кратко разстояние, а от друга – намаляване на броя на посредниците между производителя и клиентите. Попов пояснява:

Ако производителят продаде продукцията си на един „плод и зеленчук” и този магазин продава на крайния клиент, това е къса верига. Най-чистата форма е директна продажба чрез магазин в самата ферма, фермерски пазар или чрез интернет платформа, която свързва производителите и клиентите.

Все пак, цените на местните храни често се оказват по-високи от тези в търговските вериги. Според Ивайло Попов европейските субсидии играят ключова роля за цените на храните, а до тази година много малка част от дребните производители са имали достъп до тях. Новият програмен период ще даде повече възможности за малките и средни ферми да получат финансиране, а това трябва да поевтини продукцията им. На второ място, влияние оказва и зараждащата се конкуренция между тях, която заедно с по-големите търговски обеми трябва да разшири пазара.