Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Законът срещу търговските вериги” – реформа или популизъм

БНР Новини
Снимка: архив

Тези дни парламентът гласува без дебати на първо четене промени към Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), известни още като „Закон срещу търговските вериги”.

Това бе трето поред гласуване на въпросните поправки в пленарна зала. Те бяха спрени при предходното НС от президента Росен Плевнелиев с мотива, че не е ясно какъв ще е общественият ефект от въвеждането им, както и поради опасения от увеличение на цените в търговската мрежа.

Факт е, че трябва да бъдат предприети мерки за ограничаване на нелоялните търговски практики и осигуряване на равнопоставеност между договарящите се страни, но и в ЕС няма единна политика по въпроса. Всяка държава въвежда механизми, според местните условия за справяне с проблема. В повечето случаи се разчита на етични кодекси и уреждане на отношенията чрез медиатори или арбитраж.

Предложените от левицата промени предвиждат въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” за фирма, която с пазарния си дял може да попречи на конкуренцията, тъй като доставчиците и купувачите са зависими от нея. Критериите за „значителна пазарна сила” ще бъдат определени с методика. Според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ),основният проблем на законодателните поправки са неяснотите. Липсва дефиниция на понятието „значителна пазарна сила” и конкретни предписания какви действия трябва да предприеме КЗК при установяването й:

Всички неясноти правят много трудна оценката – какъв би бил ефектът от регулацията. Едно е сигурно – дават се по-големи правомощия на КЗК. Към момента виждаме, че много въпроси, които са натоварени с обществено напрежение, се прехвърлят в КЗК – било то цени на горивата, било то модерните услуги за превоз в столицата. Очаква се Комисията експертно да защити определен политически популизъм, но без да има способ за реална намеса. С тези промени в ЗЗК се дават и инструменти на комисията да го прави. Притеснението е, че една контролна институция, каквато е КЗК, може да се превърне в институция за политически популзъм.

Освен възможността КЗК да бъде натоварена с политически функции, от промените на втори план прозира и опасност за ограничаване на конкуренцията и увеличаване на цените, сочат анализите на търговците.

Йордан Матеев, изпълнителен директор на Асоциацията за модерна търговия, в която членуват представители на веригите, коментира, че промените ще са в ущърб на малките производители и клиентите. Той счита, че свръхрегулацията ще стимулира търговските вериги да намалят работата си с българските производители и да увеличат вноса.
Матеев допълни, че законът защитава лобистки интереси на някой с нечисти капитали, който иска да стъпи на българския пазар като измести чуждестранните инвеститори, но не пожела да посочи конкретно име. Той поясни, че модерната търговия скъсява  веригата между производителя и клиентите и така сваля цените. Като се забрани този модел, цените ще се покачат. Разчетите на Асоциацията за модерна търговия сочат, че увеличението ще е между 3 и 5 процента. Предвидените ограничения за предоставяне на услуги, например наличието на централен склад, ще ударят малките производители, които ще трябва поединично да превозват стоките си до магазините на търговските вериги.

Вносителите на промените имат благородни намерения: защита на националното производство и преодоляване на нелоялни търговски практики, но от направения от икономисти и представители на търговците анализ става ясно, че има опасност от свръхрегулация, която може да деформира пазара.

Не на последно място, отношенията между търговците и техните доставчици днес са доста по-улегнали от преди няколко години, когато са писани текстовете на промените. По данни на пазарната агенция ICAP, 2014-а е шестата поредна година, през която пазарът на бързооборотни стоки у нас продължава да се свива.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Сестра Мери Грейс

За трудовия делник на сестра Мери Грейс, дошла от Танзания в България разказа БНР Шумен

Сестра Мери Грейс е една от 7-те монахини в Бенедиктинския манастир в село Царев брод, Североизточна България. Тя е на 27 години и е от Танзания. Другите шест сестри в манастира са от Германия, Корея, Филипините и България. Царев брод –..

публикувано на 06.10.24 в 09:15

Пробег в центъра на София популяризира леката атлетика като масов спорт

Първият лекоатлетически пробег “Възраждане 5К” ще стартира днес от центъра на София, за да популяризира леката атлетика на открито като подходящ спорт не само за елитни бегачи, но и за граждани от всички възрасти и социални групи. На старта заедно с..

публикувано на 06.10.24 в 06:00

Облачна неделя с превалявания

В неделя ще преобладава облачно време. Временни разкъсвания на облачността ще има над западните райони. На много места ще превали дъжд. В Родопите и източните райони, където валежите ще бъдат и по-значителни, ще има гръмотевична дейност. Ще духа слаб..

публикувано на 05.10.24 в 18:30