Вече стана традиция в навечерието на най-хубавия български празник – на буквите и просветата – 24 май, да обръщаме поглед към делата на достойните българи. В тази категория са хората, извършили подвиг в мирно време и жертвали живота и имуществото си, за да спасят човешки живот или да помогнат в критична ситуация. Много повече от предишните години сега бяха достойните за награда българи. Залата, в която се проведе церемонията по награждаването, едва побра хората, дошли от всички краища на страната ни. В центъра на вниманието бяха доброволците, които помагаха по време на наводненията за спасяване на хора в беда, на техните домове и имущество. Историята на всеки един от героите е пример за силата на добротворството и връща надеждата за бъдещето на нашата нация.

Общо 35 бяха наградените достойни нашенци, но около тях има много други, които са помагали и са ги подкрепяли. Емблематичен е примерът на Красимир Андреев, който заедно с коня си Абърдийн спасява жителите на село, залято от придошлите води на река Тунджа. Никой не му е подсказвал какво да прави, когато видял как идва водната стихия. Два дни поред той нито ял, нито спал, отдаден само на работата да евакуира хората. Всичко зависи от сърцето на човека, казва простичко Красимир. – Ние сме чудесен народ, след като имаме такива самоотвержени спасители, и то във време на икономически недоимък – тези думи се чуха на церемонията по награждаването, споделя ги и отец Йордан Георгиев – свещеник в асеновградската църква „Св. Николай“ и представител на Пловдивската митрополия.

Наградата в кампанията „Достойните българи“ получих заради идеята да организираме трапезария, в която да се хранят най-бедните. Започнахме по повод 2000 години от рождеството на Христос. Независимо от трудностите, нито една неделя не сме прекъсвали тази дейност, готвим за 300 човека. Първоначално църквата финансираше храната, но започнаха да се явяват много дарители. Дори сега имаме дарения за цял месец напред. Даваме и храна за вкъщи, така хората изкарват цяла седмица и са благодарни. Има група жени доброволци, които идват в неделя в 5 часа сутринта в кухнята. Хората от града знаят и идват след неделната проповед. Много роми и мюсюлмани също се хранят при нас, за всички има, никой не сме върнали. Не сме единствени, има и други свещеници, които се занимават с благотворителност. Православната ни църква има и такива задължения, макар благотворителната работа да беше унищожена по време на комунистическия режим в България. Сега трудно се възстановява това, когато хората са по-бедни и дарителството намалява, за голямо съжаление угасва и вярата, а с това идват и бедите ни.

Десислав Димитров е млад човек от гр. Силистра. Оказал се наблизо до дете, което потънало в мътната вода на реката. „Исках детето, което спасих, да остане живо и да изживее щастливо детството си“ – споделя този достоен българин:

Много голямо беше вълнението по време на случката миналата година. На 25 май видях дете да вика за помощ.  Веднага скочих от лодката, преплувах  до мястото на инцидента. Водата беше дълбока около три метра, гмурнах се и намерих детето. Извадих го на брега и започна борбата за неговото спасяване.  Направих изкуствено дишане. Аз съм скромен човек, не се лаская от награди и внимание. След случката преоцених рисковете и давам съвети на младите да бъдат по-внимателни и да мислят за опасностите, които дебнат наоколо.  Имам син на три години и бих искал на него да посветя наградата. Искам той да стане един достоен българин, защото е много важно да сме добри един към друг и да си помагаме.