На 25-ти октомври българските избиратели вероятно ще трябва да решат, дали в България да бъде въведено задължително гласуване. Президентът Росен Плевнелиев внесе в парламента предложение за провеждането на референдум по този въпрос едновременно с насрочените за тогава местни избори. Държавният глава се надява, че по този начин ще допринесе за по-голям ангажимент на гражданите към политическия процес у нас, където мотивацията на хората да участват в избори от години видимо намалява. Но както и да се опитваме да украсим идеята за въвеждане на задължително гласуване, един от основните аргументи е, че задължителният вот ще намали значително влиянието на купените гласове върху изборните резултати.
За нелицеприятното явление „купен вот“, с което в България май свикнахме, наскоро се заговори отново, когато в Гърмен се стигна до конфликт между българското население и местното ромско малцинство. И макар причините за напрежението да са други, темата присъства в коментарите на политически наблюдатели, но и на водещи политици от управляващата коалиция. Съпредседателят на РБ Радан Кънев открито заяви, че „гетата в страната се толерират главно заради изборите от определени политически сили, които именно там купуват масово гласове.“
Оказва се, че и 25 години след политическите промени у нас, гражданите все още не ценим свободата да избираме. За това в навечерието на избори продължаваме примиренчески да наблюдаваме, как избиратели организирано се извозват до определени секции, за да пуснат бюлетина за определена партия, или как продават гласа си за жалки 20 евро. Въпреки разкритията на медиите за ширещата се търговия с избори, наказани няма. Всяко следващо журналистическо разследване по темата само затвърждава убеждението на негласуващите, че техният глас няма значение. Отвратени от политиката, те масово не участват в избори. С идеята си президентът иска да достигне именно до тези хора.
Преди това обаче политическата класа трябва да ги убеди, че застанали пред урната те наистина имат избор, че има сблъсък на идеи, с които могат да се идентифицират, че добре формулираните послания от предизборната кампания няма отново да останат само обещания. Едва след това може да се обсъжда, дали към правото на свободен избор да се прибави и задължението, да го упражниш. Защото ако на едната везна са благородните намерения за неутрализиране на купения вот, то на другата везна е неприятното усещане, че партиите в България всъщност са доволни от сегашното положение, когато купените гласове гарантират възпроизвеждането на политическото статукво. На този фон дебатът в парламента за и против провеждането на референдум ще бъде интересен.
Успешно са подготвени и транспортирани изборните книжа, материали и машини за гласуване до всички избирателни секции извън страната, където нашите сънародници в чужбина ще могат да упражнят правото си на глас. За това съобщи Министерството на външните..
В брой 23 на предаването слушайте: Преподавателят и писателят Здравка Момчева от Лондон – за приликите и разликите в образователните системи на Великобритания и България, за стойността на българските училища зад граница и за изборите,..
По информация на българското посолство в Анкара към момента няма данни за пострадали български граждани при извършеното нападение срещу комплекса на националната авиокосмическа компания на Турция TUSAS. "Категорично осъждаме всяка форма на..
На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на..
Към 16:00 ч. средната избирателна активност за страната е 26,25% по данни на ЦИК. Това обяви на брифинг заместник-председателят и говорител на комисията..
Много трудности срещат в придвижването и в бита си хората с двигателни и зрителни увреждания в България. Но освен чисто физически, пречките се оказват и..