Грешни изводи от изследване на Европейската комисия, че съществува риск от „цифрово изключване” на живеещите в селските райони в България, води до 20 млн. евро ненужно европейско финансиране за широколентов интернет в малките населени места. Това съобщи Тодор Галев, главен експерт на фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Парите са отпуснати по ОП „Регионално развитие” през миналата година, а изследването, според което достъп до високоскоростен интернет имат едва 0,2% от живеещите извън големите градове, е направено през 2013-та не от „Евростат”, а от фирма за пазарни анализи. Гафът идва от факта, че у нас пазарът е раздробен, доставчиците, известни още като „ланки”, са около 700 на брой, за разлика от другите страни в ЕС, където фирмите са много по-малко, но с по-голям пазарен дял. По този начин запитаните от България 12 големи фирми, които работят в градовете и покриват малка част от околните села или въобще не ги покриват, изкривили данните. Оказва се, че и в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също не са усетили разминаването на изследването с действителността и са цитирали данните в един официален документ – „Стратегия за цифрово управление 2014-2020-та”. Така, според Галев, с европейските пари у нас ще се изгради мрежа, която ще дублира съществуващата.
Независимо изследване, проведено от фондация „Приложни изследвания и комуникации”, показва, че за миналата година около 90,3 процента от населението на страната има достъп до високоскоростен интернет по кабел, а 99 на сто от българите имат достъп до мобилен интернет. Тодор Галев комантира още:
Делът на населението с базов широк интернет или с над 2 мeгабита в секунда, в селските райони е 80,5 процента. Що се касае до т.нар интернет от ново поколение със скорост над 30 мегабита в секунда, услугата се ползва от 78,2 процента от населението в страната и 58,7 процента от населението в селските райони. Това между другото е малко повече от средното за ЕС.
Цените на широколентовия интернет в България варират от 5 лв. месечно за скорост до 2 мегабитаза секунда до 800 лв. – за 1 гигабит за секунда. Проучването показва още, че именно достъпният интернет е причината за бурното развитие на информационните и комуникационните технологии у нас. Прогресът през последните 6-7 години на иновативните услуги с висока добавена стойност, известни още като аутсорсинг, е и благодарение на масовия достъп до интернет. Практиката много често е международни ITкомпании да установят свои развойни центрове у нас, след като закупят бизнеса на българския си партньор. Друга ниша, в която нашите специалисти успешно се конкурират на международния пазар, е обработката на бази с данни. Една от големите финансови институции анализира у нас информацията от банкирането си в Европа. Българските фирми се ползват с успех и в разработката на мобилни приложения, софтуер за управление на танкери и др.
Вероятно високосоростният интернет е една от безспорните причини за развитието на IT сектора в България. Но също така, държавата има най-малка намеса и значение за работата на технологичните компании и това също може да е предпоставка за прогреса им.
Няма задържани за снощните безредици пред Народния театър "Иван Вазов" в София при протест срещу постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович. Това обяви пред БНТ министърът на вътрешните работи Атанас Илков. Служебният..
На 8 ноември Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов тържествено отбеляза патронния си празник и навършването на 88 години от откриването си, съобщи БТА. В знак на признателност, пред паметника на дарителя Димитър Ценов венци и..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..