Българската дипломация използва приключилата преди два дни годишна среща в Охрид на външните министри на страните от Централноевропейската инициатива (ЦЕИ), за да активизира контактите си със Скопие и да „напипа пулса“ на управляващите в Македония в контекста на задълбочаващата се политическа криза в тази съседна на България страна.

По време на срещата на ЦЕИ, българският външен министър Даниел Митов сподели общата позиция, че европейската и евроатлантическата интеграция на страните от региона, включително и Македония, няма алтернатива, и че само при тези условия може да се гарантира икономическо развитие и политическа стабилност.

За България и нейната външна политика обаче доста по-важни бяха срещите на министър Митов с неговия македонски колега Никола Попоски, с президента Георге Иванов, с премиера Никола Груевски, както и с опозиционни лидери. Основният въпрос, по който българският дипломат дискутира със своите домакини, беше изготвянето и подписването на договор за добросъседство и приятелство между България и Македония. Този проект вече от доста време остава в „открито море“, поради явното нежелание на властите в Скопие да предприемат необходимите стъпки. Въпросният договор бе предложен от София, за да може да се спазват някои основни правила в общуването между държавите, които членуват или желаят да станат страни-членки на ЕС. Ако погледнем зад витиеватите фрази на дипломатическия жаргон, става ясно, че София ще подкрепи членството на Македония в ЕС само при условие, че периодичната антибългарска пропагандна истерия в съседна Македония и преиначаването на историческите факти останат безвъзвратно в миналото. Но съдейки по прессъобщенията на българското МВнР, официалните събеседници на Митов не подкрепиха открито подготовката на този договор. Което, също на езика на дипломацията, означава, че Скопие не приема подписването на такъв документ.

Според редица анализатори, насажданата антибългарска омраза е само в умовете на управляващите в Скопие, обучавани някога в белградски партийни школи. Болшинството македонци не изпитват неприязън към България. Напротив, вече са хиляди тези, които подават заявления пред властите в София за получаване на българско гражданство и техният брой продължава да се увеличава.

Историята през последните десетилетия показва, че София е допускала редица грешки по отношение на македонския въпрос. Най-скорошният пример е признаването на македонската държава по времето на президента Желю Желев, в зората на демокрацията след падането на тоталитарния режим в България през 1989 г. Днес някои историци оценяват този акт като недостатъчно обмислен. Твърдението, че признаването на държавата не означава признаване на нацията и езика, беше опровергано от скопската пропаганда, която не прави разлика и включва нация, език, държава и история в акта на признаване.

Какво ще стане, ако Македония бъде приета в ЕС? Едно е сигурно, властите в Скопие няма да могат да дискриминират по различни начини тези, които в Македония публично се обявяват за българи. На практика няма да има граница и връзките между хората няма да могат да бъдат контролирани и манипулирани от скопската пропаганда. И както емоционално се изразяват някои коментатори, тогава ще се разбере, че ние сме един народ, който живее в две държави.