В България Международният ден на бежанците беше отбелязан подобаващо в събота с кръгли маси, срещи, съобщения за отпуснати средства и успокоителни напеви от страна на властите, че ние работим по въпроса със засилващата се миграционна вълна, ситуацията е трудна, но ще се справим, солидарни сме с Гърция и Италия.

Вицепрезидентът Маргарита Попова бе патрон на конференция на тема „Партньорство за интеграция на бежанците в България”. С прозрение тя отбеляза, че получилите закрила в Европа трябва да имат възможността за достоен живот, както и мотивацията да спазват правата и задълженията си наравно с останалите европейски граждани. В петък пък Никола Казаков, председател на Агенцията за бежанците, възторжено съобщи, че европейските институции отпускат на София цели четири милиона евро за справяне с издръжката на имигрантите!

На срещата на вътрешните министри в Люксембург, българският министър Румяна Бъчварова произнесе очакваното „Йес”. Обяви, че София приема квотната система обявена от Брюксел за разпределяне в страните от ЕС на 40 хиляди мигранти настанени в Италия и Гърция, което означава, че България ще приеме от тях 572-ма души – 343 от Италия и 229 от Гърция. Преценката ни е, че трябва да проявим солидарност и винаги сме заявявали тази позиция, утре на нас може да ни се наложи да поискаме такава, каза Бъчварова.

Някои политици веднага репликираха, че не „утре”, а днес, като сухопътна външна граница на ЕС, България трябва да поиска солидарност, след като само за първите пет месеца на тази година е приела 6000 бежанци, предимно сирийци идващи от Турция, а капацитетът за настаняване вече е почти изчерпан.

В позицията на София, представена в Люксембург, все пак се казва, от кумова срама, че „България настоява, след като в предложението на ЕК е записано, че географското положение, както и продължаващите конфликти в региона, правят Италия и Гърция по-уязвими от други държави-членки, този факт да се отчете и за България”. И какво от това? Франция затвори границата си с Италия за бежанците, Унгария изгражда преградни съоръжения на границата си със Сърбия, масови са протестите срещу квотния прием на бежанци в редица европейски столици. И всичко това е манна небесна за крайните националистически формации в страните от Стария континент.

Изниква въпросът защо ЕК не представи, успоредно с квотите за релокация на мигранти, също толкова детайлен план за борба срещу каналджийството, което за криминалните организации вече се е превърнало в сериозен „бизнес” за милиони евро или долари? Защо не представи и конкретен план за взаимодействие с властите в страните, генериращи миграция, с цел възпиране на явлението?

Не бих искал да обръщам внимание на твърденията на някои наблюдатели, че миграционният поток от Сирия през Турция към българската граница вероятно се състои предимно от прикрити наемници на Ислямска държава, които имат задачата да се инфилтрират в европейските общества и да се задействат в определен момент по даден сигнал. Дано това да са само брътвежи на крайни националисти.

Но така или иначе за българските власти предстои едно „горещо лято”. Никой не може да прогнозира колко още мигранти ще „почукат” на българските граници или ще ги преминат нелегално през следващите месеци. Освен тях, се добавя и бремето на квотата от Италия и Гърция. Сигурно е също, че напрежението и негативното отношение на обществото ще расте пропорционално на честотата на криминалните прояви на вече настанените в България мигранти. И накрая, не е тайна, че болшинството бежанци имат за цел да достигнат до богатите западни общества, а не да останат в най-бедната територия на ЕС. Така че българските власти ще трябва да се справят и с „репатрирането” в България на бежанци, примерно от Германия и Франция. За каква солидарност може да става дума?