Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Еньовден – най-магическото време от годината

БНР Новини
Снимка: БГНЕС
На 24 юни християнската църква отбелязва рождението на Св. пророк Йоан Кръстител, което почти съвпада с лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината. Подобно на зимното слънцестоене, което пък е близо до Рождество Христово, този ден се посреща с тържествени ритуали из цяла Европа от най-древни времена. По нашите земи празникът е известен като Еньовден или Яневден. Макар да става дума за християнския пророк Свети Йоан, в народните песни и вярвания срещаме един по-различен образ – Еньо или Яньо, митичен герой, свързан със силата на слънцето, който носи плодородие, здраве и щастлив брак на младите девойки. Смята се, че на този ден енергията на слънцето е най-мощна и по магичен начин тя се предава на водата и на лековитите билки.

Според вярванията точно на Еньовден слънцето достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата. То спира за малко на небесния свод и трепти, играе. Който го види в тоя миг, ще бъде благословен, затова народната вяра препоръчва да станем още по тъмно и да посрещнем изгрева на открито.

Вярва се още, че слънцето се къпе в реките и езерата и водите им стават лековити. В миналото стари и млади гледали да се изкъпят по изгрев в близката река или да се отъркалят в росата за здраве. Имало и вълшебни изворчета, които избликвали само на Еньовден и водите им целели всякакви болести. Старите етнографи съобщават, че са били свидетели на подобни явления, макар и да звучат невероятно за съвременния човек. Денят е важен и за иманярите: в навечерието му заровеното в земята злато, символичен еквивалент на слънцето, излъчва особен син пламък и така тайната му се разкрива на късметлиите.

Важно място на празника имат и билките. Те трябва да се откъснат преди изгрев слънце, когато са най-лековити. Още по тъмно полята и ливадите се изпълвали с моми, невести и баби, които берели целебните треви. От тях правели особени еньовски китки и ги окачвали под стрехите на къщите – да пазят от злини и да помагат срещу болести и магии. С тях болните се запойвали (давали им да пият от отварата), поливали ги или ги опушвали. Плетели се и големи еньовски венци, в които задължително слагали вратига, комунига, тинтява и еньовче. В народните представи те имат магическата способност да предпазват от змейове и самодиви, затова през венците се промушвали всички жени и деца. Подобни венци се плетат и до днес в Етнографския комплекс „Етъра” край Габрово.

На Еньовден също се гадае за любов и брак. В различни части на страната момите използват различни техники, за да научат за кого ще се задомят. Някъде замесват солена питка от откраднато брашно, слагат под възглавницата си залък от нея и чакат да видят кой ще се появи в съня им. Другаде оставят на покрива огледало: момъкът, който им го донесе насън, е бъдещият жених. Популярно е също напяването на китки: в нощта срещу празника с обредни песни и хорà момите наливат вода в нов бакър и я отнасят в дома на една от тях. Там всяка поставя китката си, белязана с особен нишан (белег) и на заранта с обредни наричания се разкрива какъв съпруг ще ѝ се падне. На много места се изпълнява и обичаят Еньова буля, при който малко момиче се облича като булка и момите обикалят с него селото и нивите.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50