Само няколко дни се дават на Гърция, за да уреди законово исканията на кредиторите. Дългът на Гърция ще бъде „профилиран”, ако гръцкият парламент до 15 юли приеме основни законодателни актове за реформи на ДДС, преструктурирането на националната статистическа служба, промени в пенсионната система и др. Част от парите, близо 50 млрд. евро, които ще дойдат от приватизацията, ще са свежите пари, които банките ще осигурят за пенсионерите и работещите в страната, за да стане възможна третата помощна програма за Гърция и да бъдат удовлетворени най-накрая и останалите искания на Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка.

Споразумението е факт. А къде остават исканията и достойнството на протестиращия гръцки народ, над 60% от който каза „не” на кредиторите преди броени часове? Вече назрява недоволство и то не е само в лявото крило на управляващата „Сириза”. Работещите в различните отрасли, носещи печалбата на страната, като туристическия бранш, фармацията и др. вече изразяват гнева на обикновения грък. Какво да кажем за пенсионерите, които трудно ще преглътнат преразглеждането на пенсиите и то в техен ущърб. Дали гласувалите за харизматичния Ципрас ще го последват и с поетата от него отговорност при подписването на новото споразумение. И дали ще му повярват, че това е единствената възможност Гърция да стъпи отново на крака?

Според опозиционната „Нова Демокрация” и нейния лидер Вангелис Меймаракис, новото споразумение е начин Гърция да поеме „глътка въздух” и да е отново в крачка с процесите в Европейския съюз. Няма място за повече грешки в Гърция, смята и лидерката на левия ПАСОК Фофи Генимата, която коментира, че въпреки трудностите това е победа на европейските социалисти над крайните консервативни кръгове.

Сега има думата гръцкият народ, защото лишенията и стягането на коланите ще са по-чувствителни и ще продължат по-дълго този път. Вече се предвиждат протести и то безсрочни, сега не става дума за гордост и независимост на гръцките граждани, а за тяхното оцеляване. Партийните лидери и техните формации отчитат успех с подписването на новото споразумение и оставането, засега, на страната в еврозоната и общността, а обикновените хора все повече се дистанцират от управляващите и политиката, каквато и да е тя.