Лавандула ли? Избръснатите бузи на баща ми преди половин век. Това бе първата ми реакция, когато наскоро колеги от Франс 2 ме попитаха говори ли ми нещо лавандулата и искам ли да помогна на място на екипа им, тръгнал да прави репортаж за нея в България. Фактът, че България е световен лидер в производството на лавандула и лавандулово масло получи и своята илюстрация. Ето и бързите отговори на реализаторите й: Лорен Гюблен и оператора й Ян Моан по темата българска лавандула – легенди и митове.

Нямах нито готови идеи, нито особени очаквания – признава Лорен. – Но не мислех, че лавандуловите полета са толкова разпръснати и че трябва да изминаваме немалки разстояния между тях.

Какво да се прави – Розовата долина, където бяха повечето снимки, не може да се похвали с просторите на Добруджа, откъдето в посетените дестилерии идваха по няколко тира с току-що набрана лавандула. Много се говори за разликата в добивите, обратно пропорционални на качеството на полученото лавандулово масло, но представителите на френската компания, открила наскоро свой филиал до Казанлък, по-скоро не са съгласни с подобен мит:

Няма лавандулово масло, което да е по-добро от другото, въпреки разликата в качеството. Много често създателите на парфюми търсят съставка, присъстваща единствено в българското или турското, или френското етерично масло. Затова е важно да имаме от всяко – било за наша продукция, било за някой клиент. Всяка разлика в качеството присъства в палитрата на даден продукт.

Дали журналист за краткото време на работата си на терен може да си състави някакво мнение за страната чрез хората, направили в случая лавандулата своя професия? Едва ли, без риск да се окаже погрешно:

Бяхме тук за два дни и половина, изминахме много път, но не мисля, че бихме могли да си съставим определена идея за хората. Срещнахме една жена, която си поливаше растенията пред къщата на село. На пръв поглед си помислих, че е селскостопанска труженичка, а се оказа, че завършва агрономство в чужбина. Да спреш за пет минути пред дома на някой не е достатъчно да кажеш, че го познаваш, че знаеш как живее. Срещнахме се с хора, които работят много с чужбина, но това не значи, че всички са като тях. Но да, в лавандулата хората работят предимно за износ.

Най-запомнящият се момент за оператора са снимките в една от най-големите български дестилерии – тази в с.Зелениково, посочва Ян:

Картината бе много автентична. Почти като във филма на Бертолучи „1900“. Всичко бе много човешко, хората работеха като едно време, а това е добре дошло за един репортаж: по-добре е, отколкото ако всичко бе стерилно. Също и брането – и в него имаше много красота. Това са нещата, които създават неповторимостта на момента. Както и старите сгради и светлината – те са част от добрата визия.

Най-трудно обаче се оказа намирането на цъфнала лавандула. На лилави полета – докъдето стига погледът. Узрялата за бране е прецъфтяла, цветът е бледозелен, единствено ароматът не може да бъде сбъркан. И ето ни пред най-голямата трудност – пресъздаването му:

Много би ни се искало камерата да е успяла да даде идея за аромата, да намерим някаква хитрост извън коментара ми, но не съм я открила, може би ми липсва въображение.

На въпроса ми какво ще каже примерно на сестра си за усещането лавандула, Лорен признава:

Първото нещо, което си представих при влизане в дестилерията, бе как баба ми вади от фурната черешова торта. Като се доближиш до казаните, усещаш не толкова миризмата, изпаренията – лицето, цялото ти тяло реагират на лавандулата.

Не срещнахме човек, който да си спомняше за лавандуловия спирт като предвестник на афтършейва. Рецепционистката свързваше лавандулата с ароматерапията, сервитьорката – със стръкчетата лавандула в гардероба си,  бабката от селския площад – с малките торбички с лавандулов цвят до възглавницата, възвърнали съня й. Или както обобщи един от най-големите производители на лавандулово масло в България – Николай Ненков, лавандулата служи да помага на хората, да успокоява нервното напрежение.

Със сигурност това не е нито мит, нито легенда.

Снимки: Людмил Фотев