Човекът, който не чете добри книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете – е казал още през ХІХ век писателят Марк Твен. А четат ли българите? Какви книги предпочитат? Ще измести ли електронното заглавие книжния вариант? Защо българите все по-рядко посещават библиотеки? Отговорите на тези и други въпроси потърсихме в най-голямата българска Фейсбук-група на потребителите на електронни книги, попитахме и библиотекари и продавачи на книги. Какви са резултатите от допитването?

По данни на Националния статистически институт, през 2011 година 51% от българите не са прочели нито една книга, а само 19% от населението на страната ни са прочели над 10 книги. Това са много тревожни цифри. Затова не може да не ни радва фактът, че популярност в българското интернет-пространство набират групи, посветени на книгите и четенето. Сред любимите български класици на участниците в анкетата ни се нареждат Димитър Димов, Димитър Талев, Иван Вазов и Николай Хайтов, а сред чуждите Шекспир, Михаил Булгаков, Джон Стайнбек и Габриел Гарсия Маркес.

Що се отнася до съвременните български автори, повече от половината анкетирани споделят, че обичат и четат техни произведения. 27% са категорични, че сред произведенията на съвременниците няма нищо стойностно, а неголям процент отговарят, че четенето на тези книги е просто мода. Георги Господинов, Донка Петрунова, Иван Тренев – тези писатели посочват участниците в допитването. Съгласна ли е с това мнение Павлина Генова от известна българска книжарница?

Съвременни автори, пишещи за възрастни, не се търсят много. Единствено популярният Стефан Цанев, който наскоро не е имал нова книга, но въпреки всичко се купува. Вземат също така книги на Калин Терзийски, но като цяло рядко се търси български автор. За децата обаче българските автори са даже предпочитани. Малчуганите се ориентират по картинките, но книгите ги избират родителите. Юношите сами избират книгите си. Най-много се четат фентъзи и съвременни исторически романи. От българските автори много харесвана е Юлка.

В проведеното допитване бе зададен и един много важен за съвременния дигитализиран свят въпрос: за мястото на електронната книга в живота на българите. Практически всички участници бяха категорични, че тя никога няма да измести книжното издание, въпреки всичките удобства, които предлага четецът. И макар че нищо не може да се сравни с чувството да държиш истинска, миришеща на мастило, дори и значително по-скъпа хартиена книга, да разлистваш с упоение страниците ù, едва 4% четат само хартиени книги.

66% от участниците в нашата анкета използват рядко или не използват изобщо услугите на библиотеки и читалища. Като проблеми посочват закриване на библиотеки, липса на условия за четене в читални зали, недостиг на нови книги и получаването им с голямо закъснение.

Написаното от тях потвърждава Любов Иванова, библиотекар с почти 30-годишен стаж в едно от софийските читалища:

В библиотеката започнаха да идват по-малко хора, защото все по-малко намират интересуващата ги литература. По-рано получавахме художествените произведения централизирано, плюс това сами купувахме допълнително книги. Сега на месец ни отпускат по около 100 лева за нови книги, а при цени от 16 до 20 лева за томче сами можете да сметнете, колко книги можем да купим за една година.

За неголемия процент (34%) посещаващи библиотеки и читалища, има и добра новина, която ще зарадва най-вече читателите в малките населени места. Както и онези, които не могат да отделят много средства за купуването на книги. Министерството на културата одобри нов Стандарт за библиотечно-информационно обслужване. С внедряването му българските библиотеки ще отговорят на всички европейски и международни изисквания за съвременни центрове за разпространение на информация и знание.