Лятото на 1994 г., Световното първенство по футбол в Съединените щати. България участва за шести път на световни финали. Всъщност участва, защото 9 месеца по-рано Господ „стана българин”. На 17 ноември на стадион Парк де пренс в Париж се решаваше кой – Франция или България ще се класира за САЩ-94. Тогава, при резултат 1:1 (който класира Франция), в последната минута Емил Костадинов наниза фантастичен гол във вратата на Бернар Лама и попари „петлите”. В този миг в ефира на Българската национална телевизия прозвуча и крилатата фраза „Господ е българин“, изречена от легендарния футболен коментатор Николай Колев-Мичмана.
Другото е история като в приказките. Господ изглежда остана поне за известно време българин, защото Националният отбор на България, или, както ще ги наричат завинаги – „Пеневата чета”, успя да запише най-голямото постижение на българския футбол, класирайки се на полуфинала на световното първенство. Победата над Гърция с 4:0 в груповата фаза е първата такава изобщо, отбелязана от „трикольорите” на световни финали. В групата националите остават втори с равни точки с първия Нигерия (но с по-лоша голова разлика и с загуба от тях) и с третия Аржентина (с равна голова разлика но с победа над Аржентина). В осминафиналите националите отстраняват Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията). На четвърт финала България се изправя срещу световния шампион Германия.
Тъй или инак това беше лятото, което нарекоха „Американското лято“ и всеки знае, че това ще рече – лятото на българския триумф, който изкара цял един народ по улиците. Не само го изкара, а го обедини, поне докато траеше еуфорията. И как иначе! Ето как ги посрещнаха тогава на Националния стадион „Васил Левски“ в София, чуйте запис от словото на президента на България Желю Желев, пазен в Златния фонд на БНР:
И след като тогава посрещането беше в столицата, разбира се, чест им беше оказана и от градоначалника на София Александър Янчулев:
Това беше, за втори път в историята ни, „пиянството на един народ“. Да си припомним, кои бяха тогава и завинаги неговите герои, Пеневата чета: Борислав Михайлов – вратар, Емил Кременлиев – защитник, Трифон Иванов – защитник, Цанко Цветанов – защитник, Петър Хубчев – защитник, Илиян Киряков – защитник, Николай Илиев – защитник, Златко Янков – полузащитник, Красимир Балъков – полузащитник, Йордан Лечков – полузащитник, Емил Костадинов – дясно крило, Христо Стоичков – ляво крило, Даниел Боримиров – халф, Ивайло Йорданов – нападател, халф, Наско Сираков – нападател, Бончо Генчев – нападател, Петър Михтарски – нападател, Ивайло Андонов – нападател, Велко Йотов – нападател, Петър Александров – нападател. Треньор: Димитър Пенев.
Нека в тяхна чест прозвучи песента на Георги Минчев, която е преклонение към онова чудо, което те сътвориха.
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..
Годината е 1986-а. След тригодишен снимачен период и много перипетии по Българската национална телевизия тръгва сериалът „Васко да Гама от село Рупча“. На режисьора Димитър Петров отдавна му се носи славата на голям майстор в работата с..
Дъжд
Краткотраен дъжд
Превалявания