Не е пресилено да се каже, че в края на Десетилетието на ромското включване се отчитат симптоми на трайното му изключване. До такъв извод може да се стигне от данните събрани от национално представително проучване на Галъп Интернешънъл.

Блокът въпроси за ромите беше заложен в рамките на това изследване, за да проверим какви са нагласите на етническите българи спрямо това малцинство, поради създалото се етническо напрежение през май и юни в с. Гърмен /Югозападна България/ и в столичния квартал Орландовци, заяви Димитър Ганев, един от изследователите в проучването.

Респондентите са били помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% са на обратното мнение.

Това се потвърждава и от други твърдения в рамките на анкетата, по отношение на професионалната и политическата сфера: „да имате ръководител ром”, „началникът на полицейското управление да е ром”, „офицер от армията да е ром”, „вицепрезидентът на България да е ром” – продължава Димитър Ганев. – 20 на сто от българските граждани проявяват някаква толерантност, докато голямото мнозинство от около 70 на сто остават на обратното мнение. Прави впечатление и като демографски разбивки, че населяващите големите градове, където има ромски гета, са много по-негативно настроени към ромите, отколкото в малките. Отношението към ромския етнос не се влияе видимо от степента на образование. Висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование.

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. На въпроса биха ли сключили брак с ром/ромка само 9% отговарят положително, докато 85% – отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при етническите турци делът остава много нисък – само 6 на сто.

75% от запитаните са съгласни с твърдението, че „циганите са оставени да си мислят, че имат само права”, само 13% са на обратното мнение. Това е резултат от ниската степен на интегрираност в обществото, но и от усещането за липса на ясна държавна воля, която да отстоява правилата за всички.

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова значителна степен. Това се дължи и на факта, че сред техните симпатизанти попадат най-много роми. Сред етническите турци нагласите към ромите не се различават съществено от нагласите на българите към ромите – разбира се, с известни нюанси. В крайна сметка излиза, че ромският етнос е изолиран от българското общество.

Въпреки общия негативизъм, мнозинството не изпада в крайности и е наясно с общите принципи на толерантност. 64% от всички запитани приемат твърдението, че „задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи”, срещу само 22% на обратното мнение. Над 60 на сто от респондентите споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Тук вероятно се проявява двойно недоверие – към ромските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от запитаните споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и цигани. 27% не са съгласни с това твърдение.

Галъп Интернешънъл прави изследвания 25 години всеки месец по най-различни теми – каза Димитър Ганев. – Подобни въпроси са били задавани през 1994 г. Направихме си усилието да сравним резултатите. Това, което виждаме е, че за 21 години е настъпил много сериозен регрес в отношенията между българи и роми. В този смисъл тенденцията е много неприятна. Ако тя не бъде спряна или ограничена с перспектива за обръщане, това може да създаде много сериозно напрежение в нашето общество. Може да има катастрофални последици, казвам го съвсем отговорно.